— Добре — каза Броуди. — Сигурен съм, че се радва, че се връща у дома.
Мърсър кимна.
— Той се върна у дома. Ще освободя и вас бързо — увери ги той. — Не обичам да изтезавам заради самото изтезаване. Правя го само с онези, които не ми отговарят правдиво. — Отново се намръщи и се загледа неизвестно накъде.
На Броуди не му харесваше, когато Мърсър мислеше, без да говори. С Тейлър можеха до някаква степен да контролират разговора; но ако мислеше, че трябва да научи повече за това кой знае за местоположението на лагера му или дали е планирана някаква операция, Мърсър можеше да започне да задава въпроси, на които Броуди и Тейлър нямаше или не биха могли да отговорят. И тогава щеше да настъпи времето за рибите и маймуните.
— Знам защо си тук — каза Броуди, за да откъсне Мърсър от мрачните му мисли. — За да убиеш Уорли. Но защо е този лагер?
— За много неща.
— Ясно. С Маги си блъскахме главите и така и не можем да разберем защо ти е трябвало да събираш армия, за да видиш сметката на Брендан Уорли.
— Преди да убиеш някого, убиваш всичко, което означава нещо за него.
— Ясно. И какво?
— Уорли беше пратен тук, защото има репутацията на човек, когото го бива в почистването на лайната.
— Да, той самият го спомена. Не искам да прозвучи егоистично, но това е причината аз… и Маги да бъдем пратени тук — каза Броуди. Макар че г-ца Тейлър имаше и друга квалификация.
Мърсър го погледна.
— Сигурен съм, че сте добри в онова, което правите. Е… досега.
— Да. Хайде да се върнем на Уорли. Той очевидно е тук, за да дестабилизира режима.
— Точно така. А аз съм тук, за да дестабилизирам него и мисията му. Да направя така, че той да се представи в лоша светлина. И да му кажа, че съм тук точно с тази цел.
Броуди кимна.
— Амбициозен план.
— Да. И действа.
— Но ти разбираш, че мисията на полковник Уорли да разклати режима е в интерес на страната ти.
— Аз нямам страна.
— Добре. Но не виждам как можеш… Какво правиш? Помагаш на чавистите ли?
— Точно така.
— Нима симпатизираш на чавистите?
— Не. Те са пълни задници. Гомес е задник. Всички са корумпирани, без капка чест и глупави.
— Ясно. Те са лошите. Така че…
— Както казват в Средния изток, врагът на моя враг — Уорли — е мой приятел. Така че чавистите са мои приятели.
— Това го разбирам. Но би трябвало да помислиш за… ако не за страната си, то… за Луис.
— Кой е Луис?
— Луис е всеки беден нещастник във Венецуела, който страда достатъчно от този режим.
— Това не е мой проблем. А проблем на Луис. Ако не могат да се отърват от тези задници, хората си заслужават управлението, което имат.
— Но ти не помагаш за решаването на проблема, ако помагаш на чавистите.
— Проблемът са Съединените щати и арогантни типове като Брендан Уорли, които обикалят света и се опитват да разчистват лайна, които не им влизат в работата. Лайна, които стават само още по-лоши от тяхната намеса. Лайна, заради които американски войници плащат с живота си. И как разчистват лайната? Със собствените си лайна.
— Добре… геополитиката не е силната ми страна, но…
— Лайна, от които талибаните приличат на отряд от Цивилни въпроси. И които дори не работят. Аз направих нещата по-лоши за войниците на място. Щом ще убиваш хора, поне да има някаква полза от това.
— Ясно. — Броуди беше сигурен, че Мърсър говори за операция „Флагстаф“, но той не беше използвал името, затова и Броуди не го споменаваше. То беше за по-нататък. — Още не съм сигурен какво точно правиш тук.
— Убивам врагове на чависткия режим и така злепоставям Уорли. Може би от Вашингтон ще го отзоват, както го отзоваха от Афганистан. Но после просто ще го пратят да оплеска нещата на някое друго място, защото са тъпи, а Уорли разправя на всички, че е умен. И вместо да си плати, задето е оплескал нещата, го награждават с ново поръчение. — Мърсър погледна Броуди. — В истинската армия, в която служихме ние с вас, един офицер с досие като неговото ще бъде разжалван и уволнен. Но в света, в който живее Уорли — в света на пушека и огледалата — идиотите си мислят, че той си върши добре работата.
— Сигурен съм, че е на път да стане генерал.
— И аз. Но няма да живее достатъчно дълго, за да се наслади на новите си пагони.
— Е, все пак си мисля, че военният съд може да е по-добрият начин за слагане на край на кариерата му.
Мърсър пропусна думите му покрай ушите си.
— Малко хора знаят това, но Съединените щати обучават в Колумбия паравоенни части, които да нахлуят във Венецуела.
Всъщност Броуди познаваше двама таксиметрови шофьори, които бяха наясно с това.
— Групата се води от недоволни венецуелски офицери и, естествено, се финансира от Съединените щати. Ще бъда готов да се разправя с тях, след като събера повече хора. Междувременно Уорли привлича настроени срещу режима политици, журналисти, духовници, бизнесмени и офицери, за да оформи историята и да скрие ролята на Америка в тази инвазия, ако тя успее да свали правителството. Моята работа е да убивам тези хора и аз правя точно това. А Уорли се насира от страх.
— Ясно. Но ако погледнеш по-голямата картина…
