— Аз харесвам малката картина. И ако Уорли бъде отзован от Сената и назначен в някоя друга дупка, ще го последвам до края на света. Играя дългата игра и ѝ се наслаждавам. И той го знае. Сигурен съм, че не е спал добре и една нощ, откакто разбрах, че е тук.
Макар и с неохота, Броуди беше впечатлен от амбициозните цели на Мърсър. Ако не друго, те показваха, че той е запазил нещо от дисциплината и тактическото си мислене, на които е бил обучаван. И това можеше да е единствената част от ума му, запазила някаква яснота.
Тейлър, която слушаше внимателно, каза:
— Ако това е животът ти и причината да го живееш, съжалявам за теб.
Той я погледна.
— Аз харесвам живота си.
— Харесваш… това? — Тя посочи тъмната джунгла.
— Да. И когато един ден се разчуе, че прочутият дезертьор Кайл Мърсър е събрал във венецуелската джунгла армия, която да помогне на социалистическия режим, ще ме нарекат американският Че Гевара. — Дори Мърсър реши, че мегаломанията му е смешна и се разсмя. После отново стана сериозен. — Политиката е гадост. Политиците са отрепки. Войниците са истински. Аз съм войник. Не бях пречупен. Нито от талибаните, нито от хората като Брендан Уорли.
Броуди се замисли над думите му. Кайл Мърсър или страдаше от най-лошата форма на посттравматичен стрес, която беше виждал, или беше намерил нова терапия за него.
— И не от хора като Тед Хагърти и приятелчетата му, които използват тези войници и злоупотребяват с тях — продължи Мърсър. — Служителите на ЦРУ заслужават гърлата им да бъдат прерязани.
Броуди погледна Тейлър, която можеше да се съгласи, но можеше и да не се съгласи с това.
— Аз съм законът на джунглата — заключи Мърсър.
Броуди реши, че може би ще е най-добре да продължат нататък, преди сеньор Кайл да реши да им покаже колекцията си от изсушени глави.
— Кайл, има един въпрос, който ни тормози — каза той. — Който тормози всички в армията. И в страната. Защо ти, капитан от Делта Форс, дезертира?
— Не съм дезертирал.
— Отвлечен ли беше?
— Не, опитвах се да не бъда отвлечен.
— От кого?
— От онзи задник, с когото разговарях преди малко.
— Добре. Значи…
— Достатъчно. — Той плъзна към тях мобилните им телефони. — Кодовете ви.
— Тук няма обхват, Кайл — отвърна Броуди.
— Кодовете.
Броуди му каза кода си, Тейлър също.
Мърсър ги набра и прегледа телефона на Броуди, после този на Тейлър.
— Доста интересни съобщения и имейли… Трябва ми време да ги прегледам обстойно.
— Изобщо не е нужно да бързаш — каза Броуди. — Можем да го направим заедно.
Мърсър погледна телефона на Тейлър.
— Въздушни снимки на Кавак… реката… Все още не съм сигурен как сте намерили Кемп Тъмбстоун… — Той вдигна очи. — Това е името на лагера ми.
Едва ли би избрал Кемп Хепи7.
Мърсър изключи телефоните.
— Както виждате, тук нямаме електричество, но мога да осигуря нови батерии, ако е нужно. Тук се пази електронна тишина, което пречи на Агенцията за национална сигурност или някой друг да ме открие. Какво ви доведе в Кавак?
— Генерал Гомес — отвърна Броуди.
— Той трябва да дойде след няколко дни. Ще го питам.
Това прозвуча като блъф — но ако не беше, щяха да си имат проблем. От друга страна, може би току-що си бяха спечелили няколко дни.
Мърсър погледна Броуди.
— Ето го и големия въпрос. Излъжете ли, умирате. Има ли планирана военна операция срещу лагера?
— Мисля, че има — отвърна Броуди. — И тя ще бъде повлияна от Брендан Уорли. А Брендан Уорли не взема пленници. Той те иска мъртъв, защото мъртвите не говорят. И може би иска мъртви мен и Маги, защото може да сме чули от теб неща, които той не иска да научаваме. Затова ти предлагаме шанс да дойдеш с нас в Кавак. Там имаме самолет и пилот, който ще ни откара до Богота, откъдето ще бъдеш прехвърлен в КОНЩА8, където ще можеш да ни разкажеш твоето мнение за тази история пред съда или извън него. Предишното ти досие, което е изключително, ще бъде взето под внимание — добави той. — Както и двегодишният ти плен. И всички престъпления, които може да си извършил или за които знаеш, включително престъпления на други военни лица, ще бъдат разследвани допълнително. Ясно ли се изразих?
Мърсър не отговори, а стана, отиде до края на платформата и се загледа в реката.
— Пемоните пътуват по тези реки и джунгли от хиляди години. Те образуват мрежа, тъкан от сведения, която е невидима за външните хора. Аз уважавам тази история и тях като хора, и те уважават мен. А те знаят кой заслужава лоялността им.
Броуди не беше сигурен дали Мърсър е чул и една дума от онова, което му беше казал, но после капитанът се обърна към него.
— В Кавак няма самолет. Вашият човек капитан Колинс беше отпратен — без сателитния му телефон. Сигурно вече е в Каракас.
Или беше мъртъв.
— Има и други начини да се махнем оттук — каза Броуди.
— Не и за мен. Нито за вас.
Броуди започна да се дразни.
