— Добре, не си го върнахме. Не сме нацисти. Нали така? Хирургически отстраняваме виновниците, само дето никога не знаем кои са те. Върнах се в базата за прегрупиране и командирът ми, майор Пауъл, ми каза да говоря с някой си полковник Уорли и да чуя какво има да ми каже. Добре, срещнах се с въпросния тип на четири очи в един бункер. Беше облечен цивилно, за да не показва ранга си, рода войска и името си. Видя ми се арогантен кретен, но беше студен като труп в сух лед. И ми каза, че съжалявал за случилото се и че не било нужно вече да търпя такива гадости. Каза ми, че сме щели да променим играта и вместо да се влачим, ще изправим гръб. Ще започнем умиротворителна програма. Каза ми, че майор Пауъл се е съгласил с това, каквото и да е то, и че иска моят отряд да поведе програмата.
Мърсър като че ли се мъчеше да си събере мислите или може би да заличи някои от тях.
— Казах му — добре, за какво става дума? Но Уорли не ми отговори направо. Каза ми, че моят отряд и още няколко от други части ще се върнат в селото… дори името му не мога да си спомня… и ще го умиротворим така, че нито един друг американец няма да пострада там… — Кимна замислено. — Схванах какво има предвид и разбрах, че е избрал други екипи, на които им се е случило нещо подобно. — Погледна Броуди и Тейлър. — Лично подбираше хора, които бяха бесни и им беше дошло до гуша шибаните местни да ни го слагат и да им се разминава.
Броуди кимна. Беше чувал подобни истории от стари ветерани от Виетнам за предатели, които може да са били просто ужасени селяци, опитващи се да оцелеят между двете воюващи страни. Във Виетнам войниците обикновено се задоволявали само с опожаряване на селото, убиване на добитъка и пращане на населението в някой контролиран от правителството район. В Афганистан — и Ирак — нямаше официална програма, която да се занимава с проблема. Но очевидно полковник Уорли — и вероятно ЦРУ — бяха знаели как да се справят. Тоест да „умиротворят“ въпросните села. Чрез бесните воини. Хора, изгубили приятели. Офицери, изгубили хора. Като капитан Мърсър.
„Умиротворяване“ — една от онези цинични думи, от които настръхваш и които военните началници обожават да използват, когато искат да представят лошите неща като нещо добро. И наистина звучеше добре, стига да не си от получателите на умиротворяването.
— Говорих с хората си, срещнахме се с още три екипа на площадката за хеликоптери и потеглихме — продължи Мърсър. — Никога дотогава не бяхме работили с онези момчета и никога не ги видяхме отново, но когато стигнахме селото, сякаш всички знаехме какво да правим и как да го направим. Много гняв се отприщи… нали разбирате? Може би много момчета са си мислели за нещо подобно — майната им на правилата, майната на Кодекса за поведение, майната им на Женевските конвенции, на политиците, на всички, които ни преебават. И майната им на всички, които не са от нашите. — Мърсър се загледа в гъстата джунгла на отсрещния бряг. — Винаги е било така. От самата зора на времето. — Кимна сякаш на себе си. — Не ти трябва специално обучение. Когато си бесен, всичко ти идва лесно.
Броуди и Тейлър се спогледаха и Тейлър кимна подканящо, сякаш искаше да му каже: „Кажи нещо“.
— Идва ти лесно — каза той. — Но не остава лесно.
Мърсър го погледна.
— Не. Става по-трудно. Първия път е лесно. Бесен си. Втория път е по-трудно.
— Уорли не ви е направил никаква услуга — каза Броуди.
— Мислехме си, че ни прави. После… когато му казах нещо… нещо от сорта на „стига вече“… той ми каза: прекрачил си линията, капитане, и вече няма връщане назад. И разбрах, че всички сме част от едно ново братство. Получихме заповед за четвъртото ни село… и някои от хората ми казаха не. Те изключваха. Бяха изгубили гордостта си. Вече не бяхме войници. Не бяхме Делта Форс. Бяхме убийци. Затова седнах, обадих се на Уорли и му казах, че приключваме. Той каза: добре.
Край на историята. Но не съвсем. Броуди знаеше, че не бива да прекъсва признание. Много престъпници започваха да мислят за стаята на разпит като за изповедалня — само дето в този конкретен случай грешникът можеше да убие изповедника си. Затова Броуди предпочете да мълчи.
Тейлър обаче беше готова да предложи опрощение и изкупление.
— Когато се озовах в Мирабад, ми призля от чутото — каза тя. — В буквалния смисъл ми призля. Но… и никога не съм го казвала на никого… ми беше писнало до смърт от начина, по който бяхме третирани от селяните… как ни използваха, как лъжеха, как ни вкарваха в засади на талибаните… и, Господ да ми прости, през ума ми мина мисълта, че са си получили заслуженото.
Мърсър я погледна, но не каза нищо, макар че кимна.
Броуди също я гледаше. Баламосване ли беше това? По-скоро не. Самият той беше спохождан от подобни мисли в Ирак. Войната е черният ангел на рамото ти, който ти нашепва гадни неща в ухото.
Мърсър седна по турски на платформата и се загледа в бамбука.
