Дезертьорът полностью

— Е… най-сетне получихме отговорите на въпросите на всички.

— Уорли вече е разполагал с тях.

Броуди кимна. А също и Трент и всички в разузнавателната общност, имали нещо общо с операция „Флагстаф“, което очевидно включваше и предишния обитател на тази колиба. Единственото, което Уорли и приятелите му не знаеха, беше точното местоположение на Кемп Тъмбстоун. Но ако се приемеше, че Хагърти е докладвал преди да бъде заловен, Уорли имаше обща представа къде се намира лагерът на Мърсър и щяха да са му нужни около дванайсет часа да вдигне разузнавателните дронове — или по-малко, ако можеше да действа пряко. След това… или рейд на Специалните части, за чиято подготовка щеше да е нужна седмица, или дъжд от ракети „Хелфайър“, за чието одобряване можеха да минат и няколко дни. А междувременно Маги разполагаше с петнайсет минути, преди да бъде изнасилена, а Кемп Тъмбстоун щеше да бъде преместен.

Тейлър беше изпратила последните им координати на Домброски, който сега чакаше обаждане по сателитния телефон от самолета на Колинс. Въпросът беше дали Домброски ще предаде тези координати на Уорли? Или дали Уорли ще се обади на Домброски за новини? Трудно можеше да се каже какво ще направят. И двамата имаха един и същи чин в една и съща армия, но с това приликите помежду им се изчерпваха.

Така или иначе, сега Кайл Мърсър смяташе, че Кемп Тъмбстоун е на нечий радар и скоро може да се превърне в негово гробище. И затова правеше онова, което би направил всеки командир на партизански отряд — не чакаш да видиш какво ще се случи, а разваляш лагера и изчезваш в гората. И ако си късметлия да имаш заложници, ги вземаш със себе си. Така че добрата новина беше, че животът на Броуди и Тейлър сега струваше повече от един боливар. А лошата — че животът им щеше да се превърне в истински ад. Какъвто е бил животът на Кайл Мърсър в продължение на две години.

Това беше малката картина — моментна снимка на него и Тейлър. По-голямата предизвикваше не по-малко смут. Много преди Ал Симпсън да срещне случайно Мърсър в бардака в Каракас Брендан Уорли, Агенцията за военно разузнаване и вероятно ЦРУ бяха знаели, че Кайл Мърсър е във Венецуела и че възнамерява да убие полковник Уорли. И не бяха споделили този факт с ОКР, чиято работа беше да задържа военни, които са извършили или се канят да извършат престъпление. В смущаващата картина имаше и други парчета, които попадаха по местата си — измъчването и убийството на Робърт Креншо от ЦРУ, операция „Флагстаф“, а сега и една интересна подробност, осигурена от самия беглец — пътуването с хеликоптер до Баграм, което, ако се беше състояло, по един или друг начин би сложило край на този проблем, преди да се е появил.

В случаи като този, след като отговориш на въпроса защо, трябва да зададеш по-важните въпроси кой е знаел за това и кога са го научили. Като се започне от върха. Какво е знаел началник-щабът Мендоса? А началникът на военната полиция генерал Хакет? Полковник Домброски? Не биваше да се забравя и веригата на командването в Афганистан. Командирът на Мърсър майор Пауъл беше знаел достатъчно, за да предупреди капитан Мърсър за подозрителния хеликоптер. Изглежда, хората с най-малко информация бяха Скот Броуди и Маги Тейлър — а тя знаеше повече от него.

Броуди не се съмняваше, че много хора в по-голяма или по-малка степен са били замесени в операция „Флагстаф“. Че някои на дъното, като Маги Тейлър, са били просто полезни пионки. Че други, като онези от екипа на Мърсър, които са извършвали умиротворяванията, просто са изпълнявали незаконни заповеди, които са им допадали. Хората на самия връх — генералите — бяха майстори на нарочното неведение и се стараеха да нагласят всичко така, че да могат да отричат убедително и достоверно. Истинските двигатели на нещата като „Флагстаф“ бяха хората от второто ниво — онези като полковник Уорли. В армията полковниците, които искаха да станат генерали, бяха най-здраво работещите, най-всеотдайните и най-коварните. И ако се случеше да са офицери от разузнаването като Уорли и имаха връзки с ЦРУ и други цивилни или военни агенции, чиято работа беше да се борят с врага по нови неконвенционални начини, те бяха готови да прекрачат границите и когато нещата тръгваха в нежелана посока, трябваше да си покриват задниците.

Междувременно никой не си беше направил труда да се свърже с ОКР и да съобщи, че капитан Мърсър може и да е в Каракас. Но когато Ал Симпсън бе постъпил правилно и беше докладвал за срещата си на армията, те не бяха имали друг избор, освен да започнат официално издирването на Кайл Мърсър. И всички опетнени от операция „Флагстаф“ бяха можели само да се надяват, че ОКР ще се провали в мисията си, за да могат Брендан Уорли и приятелите му да успеят с тяхната — да намерят капитан Мърсър и да му затворят устата завинаги. Плетеницата наистина беше пълна.

— Мислиш как да се измъкнем ли? — попита Тейлър.

— Знам как да се измъкнем. Мисля как се озовахме тук.

— Не исках да те обвинявам.

— Аз се обвинявам, че не се досетих по-рано за всичко това.