Броуди познаваше добре шефа си и беше сигурен, че на полковника му пука за причината за дезертирането на Мърсър; всъщност самият Домброски винаги казваше на следователите си да не забравят петте основни въпроса — кой, какво, къде, кога и защо. Очевидно полковникът беше получил други заповеди от генерал Хакет. Със сигурност. Но
Броуди смени темата.
— Имаш ли нещо ново за мен?
— Всъщност да. Помниш ли Робърт Креншо? Онзи от Държавния, дето го убиха миналата година в Пешавар?
Броуди помнеше. Робърт Креншо беше аналитик на Държавния департамент в американското консулство в Пешавар в Северен Пакистан, при племенните територии. Тъй като не беше военен, убийството му не беше в юрисдикцията на ОКР, но ФБР беше помагало на пакистанските власти в разследването. Подробностите по случая трудно можеха да се забравят. Тялото му било намерено от местната полиция в празен апартамент, бил вързан за стол и с прерязано гърло. Имало следи от жестоки изтезания, включващи и — но не и ограничаващи се с — екстремен маникюр. Извършителят или извършителите така и не били открити, но се смяташе, че американецът е бил убит от талибаните или Ал Кайда.
— Помня — каза Броуди.
Последва дълга пауза.
— Мислех си за Мърсър и как е стигнал от границата между Афганистан и Пакистан до Каракас — каза Домброски. — Креншо е бил убит в началото на август две и седемнайсета. Видеозаписът на Мърсър при бягството му от талибаните е с дата тринайсети юли две и седемнайсета.
Броуди не отговори, но остави питието си и стана.
— Свързах се с мой познат военен от посолството ни в Исламабад — продължи Домброски. — Оказа се, че Креншо не е бил от Държавния департамент. Това било прикритие. Той бил от ЦРУ и през годините преди дезертирането на Мърсър е работил от другата страна на границата, в Кабул.
Броуди се замисли. Мърсър се измъква от плен в племенните територии, гневно напуска поста си, а няколко седмици по-късно американски шпионин бива измъчван и убит в град, недалеч от последното му известно местоположение — лагера на талибаните. Възможно беше да е съвпадение. Но може и да не беше.
— Генерал Хакет трябваше да ни съобщи тази информация — каза той.
— Генерал Хакет може и да не е знаел.
— Генерал Мендоса е знаел.
Домброски не отговори.
Нямаше начин началник-щабът на армията да е бил държан на тъмно за връзката на Креншо с ЦРУ, след като той е бил изтезаван и убит — особено когато един от най-смъртоносните му воини е бил на свобода в района. Дали генерал Мендоса е запознал генерал Хакет с това? На Броуди не му пукаше особено дали човекът, който спестява информация от него, има две или четири звезди. Той се опитваше да подреди пъзел, а някой от неговата страна криеше парчета от него.
— Ако Мърсър е убил Креншо, изтезанията би трябвало да са били свързани с… може би отмъщение, или опит да се изтръгне нещо от него. Това е причината хора да бъдат подлагани на мъчения.
— Обикновено. Но какво…?
— Мисля, че ако извършителят е Мърсър, Креншо може би му е разкрил нещо, което го е накарало да замине за Каракас.
Броуди си помисли, че това е малко пресилено. Но поне изглеждаше, че Домброски внезапно си е спомнил някои от основните въпроси. Стенли Домброски не беше политическо животно; той беше ченге. Но често се озоваваше между света на политиката на Пентагона и честната полицейска работа, между баламосването и правосъдието. Не, полковник Домброски никога нямаше да стане генерал и неговото шкембе като на Буда и недостатъците с ръста не бяха основната причина за това.
— Броуди?
— Да?
— Това е извън протокола.
— Разбрано.
— И не беше част от инструктажа по мисията.
— Ясно.
— Ако има връзка между убийството на Креншо и капитан Мърсър — продължи Домброски, — хората от разузнаването в посолството в Каракас са наясно с това и сега сигурно се питат онова, което се питаш и ти. Защо Мърсър е във Венецуела?
Броуди не отговори. Тейлър му беше казала, че е параноик по случая, но ето че сега Домброски подхранваше подозренията му.
— Уорли опита ли се да изкопчи информация за мисията ви? — попита Домброски.
— Малко. Казахме му само онова, което трябва да знае. Имал ли си вземане-даване с него преди?
— Не. Той се свърза с мен, когато потърсих кабинета на военното аташе в посолството в Каракас. Но се обзалагам, че е от ВСП.
ВСП означаваше Военна служба за прикритие, шпионското звено на Агенцията за военно разузнаване. Шпионите на Пентагона.
— Възможно е — каза Броуди.
— Какво е впечатлението ти от него?
— Прегорял. Немарлив. Тъп и хитър като лисица.
— Звучи като човек от ВСП. Дръж го под око.
— Ясно. Да се върнем на Робърт Креншо. Какво е правил той в Пешавар?
— Не знам. Но местният спорт там е издебване и убиване на талибани.
— Аха. Също като работата на Мърсър в Афганистан.
Домброски помълча, после каза:
— Този случай може да се окаже по-сложен, отколкото изглежда.
— Винаги е така.
Домброски пак помълча.
