Преди Броуди да замине в колежа баща му се беше опитал да го уговори да остане, като измисли план да вземат заем, да купят съседната пустееща земя и да създадат истинска семейна ферма. Ако беше приел предложението му, сега щеше да бере царевица.
Вместо това беше отишъл в колежа, а след това на война. После постъпи в ОКР и тогава животът стана наистина сложен. Не беше сигурен какво ще намери утре в Петаре, дали самия Кайл Мърсър, или поредната троха по дирята, оставена от беглеца. Усещаше обаче, че мащабите на този случай се разширяват, че картината постепенно става по-фокусирана — и беше сигурен, че когато тя най-сетне се изясни напълно, видяното няма му хареса.
Отвън се чу вой на полицейска сирена и нещо като стрелба в далечината. Внезапно Броуди се върна обратно в Багдад. Знаеше, че трябва да се махне от това място, преди да е избухнала гражданска война.
Изключи нощната лампа и се унесе в неспокоен сън.
Слезе за закуската с Тейлър в осем. Както очакваше, тя вече беше на масата с чаша кафе и четеше вестник на испански, който сгъна, докато той сядаше.
— Buenos dias — каза Броуди.
— Добро утро. Добре ли спа?
— Стрелбата винаги ме унася.
— И аз я чух.
Броуди си наля кафе от каната и посочи вестника.
— Някакви новини?
— Все същото. За всичко са виновни Съединените щати. Имат и „Ню Йорк Таймс“, ако искаш нещо на английски.
— Мисля, че и там ще прочета същото.
— Предполагам, че си говорил с Домброски снощи.
— Добро предположение. Искаше още снощи да отидем в Петаре. Сигурен съм, че генерал Хакет му е подпалил задника.
Броуди си помисли дали да не сподели информацията за убийството на Робърт Креншо, но реши да не го прави. Каза си, че причината не е, че не вярва на партньорката си, а защото в момента това няма отношение към случая.
Сервитьорът, млад мъж, казваше се Матео, се появи до Броуди.
— Каква е традиционната венецуелска закуска?
Матео се усмихна.
— Жена ми обикновено прави аперас с яйца, но тя не е тук, така че хотелът предлага хуевос перикос. Това е нещо като бъркани яйца, но… по-вълнуващо.
Двамата си поръчаха вълнуващите бъркани яйца, Матео се поклони и се отдалечи към кухнята.
— „Перико“ означава малък папагал — каза Тейлър.
— А аз се чудех защо не чувах птици тази сутрин.
Тейлър се усмихна. Броуди забеляза, че се е облякла подобаващо за разходката им из бедняшките квартали и е сменила блейзъра с анорак. Броуди беше по едноцветна тениска и леко памучно яке. По принцип беше достатъчно горещо за якета, но когато се разхождаш из места като Петаре, не би искал хората да разберат, че си въоръжен, преди да са се озовали срещу цевта на пистолета ти.
— Не исках да мъкна чантата, но напълних джобовете си с малко лакомства и лекарства — уведоми го Тейлър.
— Не съм сигурен, че тамошните гангстери приемат подкупи във формата на „Сникърс“, но няма да навреди.
— Взех също тазера и свински опашки — отвърна Тейлър.
— Добре. — Но ако се озовеше срещу Кайл Мърсър, Броуди нямаше да посегне към тазера. Беше се погрижил да вземе допълнителния пълнител от сейфа в стаята и бе забелязал, че Тейлър вече е взела другия. Подобно на Броуди, тя знаеше, че единственото по-лошо нещо от това да се озовеш в престрелка с гангстери е пръв да свършиш патроните.
Тейлър извади от джоба на якето си карта и я разтвори. Посочи един район в северната част на Петаре, който беше оградила с химикалка.
— Това е квартал Двайсет и четвърти юли. — Пръстът ѝ продължи надолу към центъра на Петаре. — А това е историческият център на Петаре, който навремето е бил отделен град. Там има стара розова катедрала, вероятно църквата, за която спомена Ал Симпсън.
Броуди погледна картата. Старата част се намираше почти право на изток от „Мариот“ и до нея се стигаше по шосе, което минаваше покрай летище „Франсиско де Миранда“.
— Като начало ще тръгнем по пътя, по който е минал Симпсън, после ще продължим на север към Двайсет и четвърти юли — каза той и добави: — Така ще разузнаем и ще видим кой ще реагира на присъствието ни и как.
— А кои сме ние? Каква е историята ни?
— Ние сме Кларк и Сара Боуман, най-тъпите шибани туристи на света. Може би ти искаш да направиш снимки на бедняшко порно, за да вдигнеш рейтинга си в Инстаграм.
— Отвратително.
— Да. Сара Боуман е абсолютно сдухана.
— А кой е Кларк?
— Кларк иска да се откъсне от баналния живот. И може би си мисли дали да не се забърка в малко неприятности довечера, без жена си.
— Може пък и тя да обича неприятности — предположи Тейлър.
Броуди не беше сигурен, че подобно нещо би минало. Този град може и да беше център на корупция и убийства, но все пак се намираха в традиционно католическа патриархална страна. Дали мъжете, които купуваха и продаваха жени, щяха да ги приемат като… воайори? Или като клиенти, както правеха в Банкок?
— Ще видим — каза Броуди.
Матео се върна с папагалските им омлети, които за щастие се оказаха просто яйца с домати и арпаджик. При това доста добри.
— Кажи рецептата на готвачите в офицерския клуб.
Закусиха бързо, платиха и тръгнаха към изхода. Луис едва ли щеше да ги чака, ако му беше дошъл акълът.
