— Да направим арест днес — каза Броуди.
— И да се опитаме да не бъдем застреляни или отвлечени — добави Тейлър. — И освен това да не стреляме по мулета.
— Много смешно, Тейлър.
Излязоха и видяха таратайката на Луис да чака с включен двигател.
— Грубиянството ми явно е проработило — отбеляза Броуди.
— Или Луис просто е храбър и лоялен — отвърна Тейлър.
— Или просто му трябват пари. Или пък докладва на Уорли.
— Как може да си такъв циник?
— Това е роля.
— Да бе.
Портиерът отвори задната врата и Тейлър се качи. Броуди седна отпред. Луис ги посрещна с напрегната усмивка. Този път в колата не звучеше хоропо.
Броуди запозна набързо Луис с плана им да отидат до „Мариот“ и да продължат през стария център на Петаре, преди да продължат към квартал 24 юли.
— Въоръжени ли сте днес? — попита Луис.
— Да — отвърна Броуди. — А ти?
— Si. Винаги.
Излязоха през портала и продължиха по зелените улици на Алтамира.
— Националната гвардия има пропускателни пунктове около бедняшките квартали и понякога не ги виждаш, докато не е станало късно — каза Луис. — Претърсват предимно местните за оръжия и наркотици. Спират обаче и чужденци, така че трябва да скрием оръжията си. Имам специално скривалище за целта.
— Ако ни спрат, ще ги подкупим — каза Броуди.
Луис поклати глава.
— Вероятно няма да вземат подкуп. Някои от тях не са корумпирани, а онези, които са, вероятно ще предпочетат да ви приберат, докато посолството не плати голяма сума за освобождаването ви.
Броуди не смяташе, че Уорли има подобно перо в бюджета си. Така че… дали да задържат оръжията? Или да ги скрият в специалното скривалище на Луис, което може и да не беше чак толкова специално? Прииска му се Луис да беше споменал това предишната вечер. Така или иначе, трябваше да избегнат евентуално спиране и претърсване.
— Ще задържим оръжията, но трябва да избягваш пунктовете.
— Скот, нямаме право да излагаме Луис на подобни неприятности — каза Тейлър.
— Имаш ли нещо против? — обърна се Броуди към Луис.
Луис не отговори и ясно си личеше, че се колебае.
— Спри — каза му Тейлър.
Луис отби до бордюра и спря.
— Благодаря, Луис — каза Тейлър. — Можем ли да вземем такси до Петаре?
— През деня да.
— А да вземем такси
— Не. Намирането на кола до Петаре също е трудно.
— Добре, тогава ни закарай до някоя агенция за коли под наем — каза Броуди.
Луис не отговори, а извади пистолета си и каза:
— Моля, отворете жабката.
Броуди го погледна и отвори жабката.
Луис се пресегна, остави пистолета в дъното ѝ и затвори вратичката. После я отвори, за да покаже, че пистолетът е изчезнал.
— Също като на представление на фокусник. Нали?
— Ти си истински магьосник.
Броуди свали кобура с глока, извади резервния пълнител от джоба си и повтори номера. Тейлър също му подаде кобура си, пистолета и пълнителя, както и тазера и свинските опашки.
— Сега го виждаш… — каза Броуди, докато слагаше нещата на Тейлър в жабката и я затваряше, — сега пък не.
Луис се усмихна.
— Добър номер. Нали?
— Истинският номер е да накараш пистолетите да се появят отново — отвърна Броуди.
— Ще се наложи да си припомня как се правеше — каза той, след което ги увери: — Има найлонова торбичка, в която отиват нещата. После мога да я извадя.
— Защо си направил това скривалище? — попита Броуди.
— Купих колата от чичо си — обясни Луис. — Понякога я използваше да внася контрабандно цигари от Колумбия.
Броуди не мислеше, че тайникът може да побере голямо количество стекове цигари. Едва ли си заслужаваха осемстотинте километра път до границата с Колумбия. От друга страна, скривалището може би беше с идеалните размери за четири-пет килограма бял колумбийски прах, който беше по-вероятната стока, внасяна от чичото.
Луис потегли и след няколко минути минаха покрай „Мариот“, който не можеше да се похвали с охранителните мерки на „Ел Дорадо“ — нямаше стена с портал между улицата и кръглата алея отпред, но пък за сметка на това имаше петима охранители, въоръжени с пушки помпи и автомати. Вероятно бяха наети наскоро, за да предотвратят нова стрелба в лобито. Или да се включат в купона, ако се заформи отново.
Завиха по Авенида Либертадор и излязоха на магистрала „Франсиско Фахардо“. От дясната им страна се намираше летище „Франсиско де Миранда“, което представляваше няколко групички ниски постройки и хангари. В пространствата между сградите Броуди успя да различи една-единствена писта, а зад нея имаше две редици двумоторни самолети. Засега следваха маршрута на Ал Симпсън.
Броуди се запита дали Кайл Мърсър не е кацнал тук с частен самолет от Пешавар. Може би с кацане за презареждане в някой трафикантски център в Западна Африка като Мали. Летището не беше толкова невзрачно като пистите на наркотрафикантите в джунглата, но очевидно беше за предпочитане, вместо да влезе през международно летище като „Симон Боливар“. И се озоваваш в центъра на Каракас, точно където Кайл Мърсър искаше да бъде по една или друга причина.
