— Струва ми се, че имаш добра следа. Последвай я, докъдето те отведе. Възможно е тази информация за Креншо да няма значение във всичко това. Исках обаче да си наясно, че приятелите ни от посолството в Каракас може да имат по-голям интерес към случая, отколкото си признават.
Броуди си помисли за всичко, което беше казал Домброски. Нищо не го вбесяваше повече от това някой друг да решава какво да прави и какво трябва да знае. Но Домброски поне му даваше нещо — извън протокола.
— И докато сме на тема шпиони, някакви новини за партньора ми? — попита той.
— Това беше само клюка.
Броуди не отговори.
— Ти какво мислиш?
Броуди си помисли за питиетата долу в бара. Нещо не беше на мястото си. Но нямаше нищо, от което да продължи.
— Нещо друго, полковник?
— Току-що научих, че бившата ми жена се е омъжила отново.
— Честито.
— Разбрах го от Фейсбук. Новият ѝ е по-тлъст и от мен. Чудно ми е дали ще изкара дълго.
— Богат ли е?
— Пенсионирано ченге, захванало се с местната политика.
— Два заека с един удар. Дай му една година.
Домброски се разсмя.
— И ти трябва да се пробваш с това, Броуди. Как са жените там?
— Съсредоточен съм върху случая.
— Добре. Не пилей държавни пари в бардаци, освен ако не е за информация.
— Можеш да дойдеш и да ме държиш под око.
— Не, благодаря. Ти ще обереш цялата слава. А междувременно споделяй тази информация за Креншо само толкова, колкото е нужно.
Иначе казано: „Ти решаваш дали да кажеш на Тейлър“.
— Нещо друго?
— Нищо.
Протоколът изискваше началникът да има последната дума, така че Броуди затвори и се загледа от балкона. Светлините в града под него бяха съвсем малко и беше трудно да се каже къде свършва Каракас и къде започват планините.
Всеки случай, от дребна кражба до убийство, беше връзка между хора, места, мотиви и интереси. Този случай беше по-сложен от повечето, но съставните части си бяха същите. Имаше беглец, който освен че беше основна фигура в потенциално водещ случай, беше отлично обучен член на елитна част, действал години наред в огромна тайна война, чийто край не се виждаше. Мотивът за първоначалното му престъпление — дезертьорството — беше загадка. Но той беше успял да убие похитителите си талибани и да се измъкне от плен. Ако се беше върнал в някоя американска база, на това щеше да се гледа като на героичен акт, който щеше да смекчи дезертьорството му. Но вместо това той бе осквернил телата на мъртвите, което беше престъпление както по американските военни закони, така и според международното право, и бе обърнал гръб на кариерата и страната си. Защо?
А сега и този тип Креншо… изтезаван и убит. Като офицер на ЦРУ в Кабул Креншо най-вероятно беше работил с ОКСО и специалните му агенти на място, включително Делта Форс.
ЦРУ. ОКСО. Кабул. Пешавар.
Това беше парчето от пъзела, което не пасваше, нелогичната част от ненаписаната история на капитан Кайл Мърсър. Броуди погледна към хълмовете на изток и Петаре, към огромната черна маса планини и небе. Може би утрешният ден щеше да донесе някои отговори.
Влезе в стаята, заключи вратата на балкона и седна на бюрото. Инсталира VPN клиента на Уорли на лаптопа си и се запита дали току-що не е дал на АВР достъп до всичките си имейли и до историята на активността си в мрежата. Параноята подхранва сама себе си.
Потърси в Гугъл РБД-200 името на бандата, което му беше казал Раул. Не откри нищо за самата банда, но попадна на кръстника ѝ — партията Революционно боливарско движение, създадена от Уго Чавес през 1982 г., която предприела първия си неуспешен опит за преврат десетилетие по-късно. Числото 200 било добавено през 1983 г. в чест на двестагодишнината от рождението на националния герой на Венецуела Симон Боливар.
Историята и паметта имаха дълбоки корени в тази страна. Онези мутри се занимаваха с наркотици и детска проституция, но продължаваха да се кичат с революционни имена и символи като с някакви почетни значки. Броуди си помисли за Армията на Махди, силна шиитска групировка в Багдад, създадена по време на войната, която беше кръстена на един имам от деветнайсети век, за когото било предречено, че щял да се върне преди края на света. В тези асоциации имаше истинска сила, която насаждаше в членовете на тези групи идеята, че прочутите битки от миналото се водят отново и отново.
Броуди беше казал на Луис, че на тази страна ѝ трябва нов Боливар. Но в действителност това място, подобно на целия ислямски свят, имаше нужда да продължи напред и да си намери нови герои. Или може би изобщо да престане да издига някого на пиедестал.
Допи рома, стана, извади глока от кобура и го сложи на нощното шкафче, нагласи будилника, съблече се и се просна в леглото. Първият ден в страната беше минал добре. Бяха се срещнали с Уорли, бяха наели Луис, бяха разузнали града, бяха се срещнали със сводник и той току-що беше научил, че може би беглецът, когото търсят, е изтезавал и убил таен агент на ЦРУ. И между другото, че партньорката му може би също е човек на Управлението.
