— Ще намерим друг начин да влезем.
Тейлър не отговори.
Слязоха по стълбите, като напуснаха Кенеф Б и се върнаха в Кенеф А.
Завариха Луис да стои нервно до колата си. Той ги погледна, докато го приближаваха.
— Всичко наред ли е?
— Наред е — каза Броуди. — Трябва да влезем по друг начин в Двайсет и четвърти юли.
Качиха се в колата и потеглиха. Продължиха нагоре по склона и след няколко минути стигнаха на Т-образно кръстовище с тясна виеща се улица, която продължаваше от дясната им страна нагоре по хълма.
— Вече сме в Двайсет и четвърти юли — уведоми ги Луис.
Броуди погледна към водещата нагоре улица. Дори на подобни места бардаците би трябвало да са настрана от основния път.
— Завий натам.
Луис зави надясно и продължиха по тясната непавирана улица, покрай която се издигаха къщи от кирпич и с покриви от гофрирана ламарина, които буквално бяха накацали една върху друга. Между всеки няколко постройки имаше проход или стълбище, водещо навътре в лабиринта. Всичко сякаш едва се крепеше и Броуди се зачуди как тези оголени хълмове оцеляват на силните тропически дъждове и калните свлачища. И докато се чудеше, видя петно изсъхнала кал и тухли на място, където някога е имало къщи.
— Боже мой… — каза Тейлър. — Луис, дали според теб е имало жертви?
Луис сви рамене.
— Може би. Те знаят кога да напуснат къщите си.
— Ясно — рече Броуди. Напускаш, когато къщата започне да сменя адреса си. А междувременно трябваше да се оглеждат за бардак и да се опитват да избягват РБД-200.
Климатикът на колата не работеше, така че бяха свалили прозорците и чуха високи гласове отпред, а после видяха на пътя млада жена, като викаше гневно назад към мястото, от което беше дошла, като от време навреме дърпаше от цигарата си. Беше тъмнокожа и красива, с яркочервено червило, обувки с високи подметки, минижуп и прилепнало по тялото ѝ горнище, което подчертаваше прелестите ѝ. Като че ли не ги беше забелязала, защото беше обърната в посоката, към която се движеха, и вървеше нагоре по склона.
— Следвай проститутката — каза Броуди на Луис.
Запъплиха нагоре след жената. След няколко минути тя зави и те я последваха по друга улица, на която бяха паркирани очукани автомобили и имаше малка оградена кръчма.
Жената спря при вратата на сива двуетажна бетонна постройка, каза нещо в интеркома и влезе. Над вратата се мъдреше надпис EL CLUB DE LOS MALTIDOS.
— Клуб на прокълнатите — преведе Луис.
Мястото очевидно беше бардак, макар че не отговаряше на описанието на Симпсън за едноетажна сграда. Но ако се приемеше, че всички бардаци познават конкуренцията си, този беше добра отправна точка.
— Спри — каза Броуди.
Луис се подчини.
— Да видим дали работят — каза Броуди и се обърна към Тейлър. — Остани в колата и ни прикривай.
— Идвам с вас.
— Жените нямат място в бардак, освен ако не отиват по работа.
— Аз съм по работа.
— В такъв случай седни зад волана и бъди готова да ни измъкнеш оттук. — Броуди добави: — Това е заповед.
— Слушам, сър.
Луис взе пистолета си и двамата слязоха. Тейлър се прехвърли на мястото на шофьора.
Броуди извади глока от кобура и го пъхна в колана си под якето, след което даде знак на Луис да го последва.
Луис, който вече беше започнал да осъзнава, че се е сдобил с най-лошата работа в Каракас, прилежно го последва към бордея на прокълнатите.
Броуди бързо прецени сградата, докато приближаваха. Беше квадратна, със страна около дванайсет метра, без прозорци на втория етаж, където най-вероятно момичетата изпълняваха номерата си. Зад сградата имаше ограден с бетонна ограда двор, от който се чуваше бръмченето на генератор. Клиентите на бордея може би нямаха нищо против да чукат на тъмно, но държаха бирата им да е студена и дупката да е с климатик.
Отстрани имаше един прозорец с решетки и Броуди надникна в полутъмното помещение. Различи светлини на бар и светеща неонова емблема на бира.
Отидоха при входа и Броуди забеляза охранителна камера над металната врата. Натисна копчето на интеркома и зачака. От говорителя се разнесе глас на испански и Луис отговори. Броуди не знаеше какво каза, но разпозна думите „сервеса“ и „туриста“. Бира за жадни туристи не беше основният бизнес на „Клуба на прокълнатите“, но въпреки това вратата се отвори. Висок тип с голям нос и шавливи очи ги изгледа.
Луис в ролята на шофьор или гид на американския си клиент каза няколко думи на мъжа и той им даде знак да влязат.
Мястото беше прохладно и тъмно, миришеше на цигарен дим и бира. Покрай едната страна имаше бар, а на друга бяха монтирани разноцветни въртящи се клубни светлини. Двете големи тонколони на бетонния под мълчаха. Единственият друг клиент, който можеха да видят, беше набит тип с тениска и джинси, който седеше на висок стол на бара и пиеше бира. Младата дама, която бяха проследили, седеше на маса до тонколоните и пушеше. Обърна се и се усмихна на Броуди.
Броуди се обърна към мъжа, който ги беше пуснал да влязат.
— Търся нещо по-специално.
Луис преведе и мъжът се усмихна. Отговори и Луис преведе:
