Дезертьорът полностью

Броуди кимна. Помисли си за Уорли, за онова, което беше казал Домброски и което генерал Хакет беше премълчал, и инстинктивно разбра, че няма да хареса отговора на капитан Мърсър.

Луис продължи по виещите се улици на Петаре и след петнайсет минути се качиха отново на Аутописта Франсиско Фахардо и поеха на запад към Алтамира и хотел „Ел Дорадо“.

Броуди погледна през страничното огледало към отдалечаващия се бедняшки квартал. Беше поразително колко силно се набиват на очи бедняшките квартали около долината на Каракас. Луис беше казал: „Виждаш ги толкова много, че накрая преставаш да ги забелязваш“.

Е, бяха ги видели от самия търбух на звяра. И щяха да ги видят отново след залез-слънце, което определено беше против всички съвети в пътеводителя на Броуди.

— Трябва да докладваме на шефа, когато се приберем в хотела — каза Тейлър.

— Няма нищо за докладване — отвърна Броуди.

— Намерихме бардака.

Смятаха, че са намерили бардака. Броуди предпочиташе да задържа докладите си, докато няма нещо съществено за казване, като например „Кайл Мърсър е вързан в багажника“. Домброски постоянно се дразнеше от редките му доклади, докато е на мисия, но Броуди не виждаше причина да променя обичайния си начин на действие.

— Да видим как ще минат нещата довечера.

— Имаш нездравословно неуважение към авторитетите. Наистина не мога да си те представя като войник, изпълняващ заповеди.

— Аз също. Затова се преместих в ОКР.

— Войник ли сте били, сеньор? — попита Луис, който очевидно подслушаше разговора.

— Да. В Ирак. Госпожица Тейлър също е била. Тя е служила в Афганистан.

— Опасни места.

— Не по-опасни от това.

Луис се разсмя, после каза:

— Сеньор Уорли също е бил в Афганистан.

Броуди и Тейлър се спогледаха.

— Откъде знаеш? — попита Броуди.

Луис се поколеба — явно беше осъзнал, че се е изпуснал.

— Просто чувам разни неща. Сеньор Уорли го спомена веднъж в колата.

— На теб ли? — попита Броуди.

Луис отново се поколеба.

— На един господин, когото взехме от летището… разговаряха за времето им в Кабул.

— Американец ли беше въпросният господин?

— Si…

Минаха покрай летище „Франсиско де Миранда“ и Луис излезе от магистралата в квартала до хотела им.

Броуди обмисляше новата информация. По принцип нямаше нищо подозрително в пропуска на Уорли да спомене, че е работил в Афганистан, докато им се оплакваше за другите си гадни назначения. Като човек от ВСП работата му в Афганистан би трябвало да е засекретена. От друга страна, Уорли несъмнено беше прегледал досиетата на двамата агенти на ОКР и знаеше, че Маги Тейлър е служила в Афганистан — но въпреки това не бе казал: „И аз бях там“, както правят всички войници. Броуди вече изпитваше подозрения към полковник Брендан Уошингтън. И добави още една причина да го подозира.

— Кога беше това? — попита Тейлър.

— Ами… преди три седмици — отвърна Луис.

— А помниш ли името на госта?

— Сеньор Уорли не ни запозна.

— Откара ли го обратно на летището?

— Не.

Луис очевидно се чувстваше неудобно да обсъжда въпроси на посолството с новите си клиенти, колкото и очарователни да бяха те. Броуди беше сигурен, че Луис е чувал и виждал какви ли не неща, докато е карал служители и важни гости. Никой никога не помисля за шофьора, докато разговаря на задната седалка — може би с изключение на хората от разузнаването, които са обучени да бъдат параноици. Освен това Броуди беше сигурен, че на Луис му е казано никога да не споменава нито дума от онова, което е чул. Но Луис можеше да бъде придуман — или подлъган.

— Как се обръщаше сеньор Уорли към този човек?

— Аз… аз не…

— Джим? Бил? Боб?

— Аз… мисля, че Тед.

— Трябва да е бил Тед Малори — каза Броуди на Тейлър. — Нашият стар приятел от Вашингтон.

— Да, трябва да е той — съгласи се тя и се обърна към Луис. — Как изглеждаше?

— Беше… Бял, със сива коса. Може би на шейсет години. Висок мъж. И много слаб — добави той.

— Мисля, че наистина е нашият Тед — каза Броуди. — С очила и мустаци ли беше?

— Не.

— Определено е нашият Тед.

Броуди и Тейлър се спогледаха с усмивка. Баламосването беше част от занаята им. И ако Луис се беше усетил, че го баламосват, беше осъзнал също, че е бил баламосан от професионалисти.

Броуди нямаше представа кой е Тед и беше сигурен, че той няма отношение към случая, но афганистанската връзка беше събудила интереса му. Брендан Уорли беше бил в Афганистан, също като Кайл Мърсър, но Уорли не го беше споменал. Странно? Или просто обичайната практика в занаята да не си отваря излишно устата?

— Споменаха ли някой друг, когото може да познаваме? — попита Броуди.

— Сеньор?

— Някакви други имена, Луис?

— Сеньор… Не слушам разговорите… а когато говорят на английски, невинаги разбирам всичко… Трябва да се съсредоточавам върху карането.

— Ясно.

Броуди беше готов да зареже темата, когато Луис каза:

— Сетих се едно име. Томас де Херес. Познавате ли го?

— Мисля, че беше побратим на Тед. Сигма Чи.

Луис като че ли се смути.

— Томас де Херес е бил военен герой по време на войната за независимост. Много верен на Боливар.

— Защо са говорили за него?

— Не зная. Просто чух името.