Седнала в сцената си в „Парнас“, Миранда усети силен прилив на облекчение, когато на дублиращия екран се появи следващата й реплика. Тя си пое дълбоко дъх, преди да я изрече, затвори очи, настрои се психически и се опита да се постави в Черната крепост. Вгледа се дълбоко в очите на принцеса Нел и изрече репликата с целия си талант и умения, които изрови в себе си.
— Добре — рече Динозавър. — Значи е дошло времето двамата с Харв да избягате от Черната крепост! Трябва да бъдете колкото можете по-безшумни. Аз ще изляза по-късно и ще се присъединя към вас.
Миранда вече го беше измислила: можеше да се снабди с още един матрак, Нел щеше да спи на пода в спалнята й, а Харв — във всекидневната й. Само ако можеше да разбере кои, за Бога, бяха тия две деца.
Принцеса Нел не беше отговорила. Тя мислеше, което бе последното нещо, което трябваше да прави точно сега.
— А ти защо пъхаш тази пръчка в огъня?
— Длъжен съм да се погрижа баронът никога повече да не ви тормози — отвърна Миранда, като четеше от дубльора.
— Ама какво точно ще направиш с тая пръчка?
— Трябва да се махнете бързо! — прочете репликата Миранда, колкото можеше по-убедително. Принцеса Нел обаче си общуваше от две години с „Буквара“ и бе свикнала да задава хиляди въпроси.
— Защо се опитваш да направиш пръчката остра?
— Защото точно по този начин двамата с Одисей се справихме с циклопите — отвърна Динозавър.
— Какво значи циклопи? — попита Нел.
На следващата страница се появи нова илюстрация, точно срещу картинката, на която Динозавър седи до огъня. На нея имаше едноок гигант, който води стадо овце.
Динозавър разказа история за това как Одисеи убил циклопите с един подострен кол, също както той щял да направи с барон Бърт. Нел настоя да разбере какво се е случило след това. Всяка история водеше към следваща. Миранда се опитваше да ги разказва колкото може по-бързо, да вкарва нотка на отегчение и нетърпение в гласа си, което не беше никак лесно, защото всъщност бе на ръба на истерията. Трябваше да измъкне Нел от онзи апартамент, преди Бърт да се събуди от пиянския си сън.
Небето на изток започна да просветлява…
Динозавър тъкмо разказваше на принцеса Нел за една вещица, която превръщала хората в прасета, когато изведнъж — хоп, и той се превърна в плюшена играчка. Слънцето беше изгряло.
Нел малко се изненада от това развитие на нещата и затвори „Буквара“ за известно време, заслушана в тъмното в хриптенето на Харв и хъркането на Бърт в съседната стая. Бе очаквала с нетърпение момента, когато Динозавър щеше да убие барон Бърт, също както бе направил Одисей с циклопите. Сега обаче това нямаше да се случи. Барон Бърт щеше да се събуди, да разбере, че са го измамили и да ги напердаши още по-здраво. Щяха да си останат в Черната крепост завинаги.
На Нел й беше писнало да стои в Черната крепост. Знаеше, че е дошло времето да се махне оттам.
Тя отвори „Буквара“.
— Принцеса Нел знаела какво трябва да направи — каза Нел. После затвори книгата и я остави на възглавницата си.
Дори да не се бе научила да чете добре, пак щеше да намери онова, което й трябваше, с помощта на медиаглифите на синтетичния компилатор. Беше едно нещо, което бе видяла да използват хората в старите пасиви, нещо, което беше видяла, когато предишният приятел на Мама Брад я беше водил да види конюшнята в Давтейл. Наричаше се отвертка и човек можеше да накара компилатора да ги произвежда най-различни: дълги, къси, тънки, дебели.
Тя накара машината да направи една много дълга и тънка отвертка. Когато беше готова, машината както винаги издаде съскащ звук и на Нел й се стори, че чува как Бърт се върти на дивана.
Надникна във всекидневната. Той си лежеше там със затворени очи, но ръцете му мърдаха. Завъртя веднъж главата си наляво и надясно, при което Нел видя просветването на полуотворените му очи.
Щеше да се събуди всеки момент и да я нарани още повече.
Тя хвана отвертката пред себе си като копие и хукна право към него.
Точно в последния момент се разколеба. Инструментът се отклони и се плъзна по челото му, като остави следа от червени резки. Нел беше толкова ужасена, че го изпусна и отскочи назад. Бърт замята главата си като обезумял.
