Той отвори очи и погледна право към Нел. След това вдигна ръка към челото си и когато я свали, тя беше цялата в кръв. Бърт седна на дивана, все още не на себе си напълно. Отвертката се търколи и падна на пода. Той я вдигна и видя, че върхът й е окървавен, след това впери поглед в Нел, която се бе свила в ъгъла на стаята.
Нел знаеше, че е сгрешила. Динозавър й беше казал да избяга, но вместо това тя го бе измъчила с въпросите си.
— Харв! — каза тя. Гласът й обаче беше съвсем дрезгав и стържещ, също като на мишка. — Трябва да отлитаме!
— Да, да, ще полетиш и още как — изръмжа Бърт, като свали краката си на пода. — Право през прозореца ще полетиш.
Появи се Харв. В болната си ръка носеше нунджагото си, а в здравата — „Буквара“. Книгата висеше разтворена на една илюстрация, на която принцеса Нел и Харв бягат от Черната крепост, а барон Бърт ги преследва.
— Нел, книгата ти ми проговори — възкликна той. — Каза, че трябва да бягаме. — Точно тогава видя как Бърт става от дивана с окървавената отвертка в ръка.
Харв не си прави труда да използва оръжието си. Той хукна през стаята и пусна книгата, за да може да освободи здравата си ръка и да отвори вратата. Нел, която бе замръзнала в ъгъла от известно време, се спусна към вратата като стрела, която най-сетне са изстреляли от лъка, но по пътя успя да грабне „Буквара“. Хукнаха по коридора, а Бърт беше зад тях само на няколко крачки.
Фоайето с асансьорите се намираше на известно разстояние. Като по импулс, Нел спря и клекна на пътя на Бърт. Харв се обърна към нея ужасен.
— Нел! — извика той.
Тупащите нозе на Бърт се фраснаха странично в Нел. Той политна напред и се приземи с гръм и трясък върху пода на коридора, при което продължи да се плъзга на известно разстояние. Това го докара точно до краката на Харв, който се бе извърнал, за да го посрещне и въртеше нунджаго. Успя на няколко пъти да го удари по главата, но беше много изплашен и не можа да се справи особено добре. Бърт посегна с едната си ръка и хвана веригата, която свързваше двете части на оръжието. Нел вече бе станала на крака и нападна Бърт откъм гърба; тя се спусна напред и заби зъби в меката част на палеца му. После се случи нещо бързо и объркано, Нел се търколи по пода, Харв я издърпа отново на крака, тя посегна назад да си вземе „Буквара“, който пак беше изпуснала. Хукнаха надолу по аварийните стълби и започнаха да се промъкват през тунела от урина, графити и отпадъци, прескачайки странните заспали там тела. Бърт влезе в стълбището по петите им, две площадки след тях. Той се опита да мине напряко, като прескочи парапета, както беше виждал да правят в интерактивите, но пияното му тяло не можа да изимитира медийните герои и той се търколи надолу до следващата площадка, като междувременно бълваше ругатни и викове, позеленял от болка и гняв. Нел и Харв продължиха да бягат.
Падането на Бърт им осигури достатъчно преднина, за да стигнат до приземния етаж. Притичаха през фоайето и директно излязоха на улицата. Беше рано сутринта, поради което там нямаше почти никой, а това беше малко необичайно; обикновено се въртяха примамки и съгледвачи за доставчици на наркотици. Тази нощ обаче имаше един-единствен човек в целия район наоколо: едър китаец с къса брада и късо подстригана коса, облечен в традиционни индиговосини шалвари и с черна кожена шапчица на главата. Той стоеше насред улицата с пъхнати в ръкавите ръце. Огледа внимателно Нел и Харв, когато те притичаха покрай него. Нел не му обърна внимание. Тя просто тичаше колкото й държаха краката.
— Нел! — изкрещя Харв. — Нел! Погледни!
Тя се страхуваше да погледне. Продължи да тича.
— Нел, спри и погледни! — извика пак Харв. Звучеше екзалтирано.
Накрая Нел сви зад ъгъла на една сграда, спря, обърна се и надникна предпазливо назад.
Виждаше празната улица, на която се намираше сградата, подслонявала я през целия й досегашен живот. На края на улицата имаше голям медиатронен дисплей за реклами, по който в момента течеше реклама на „Кока-Кола“ в древното и традиционно червено, използвано от тази компания.
На нейния фон се виждаха силуетите на двама мъже: Бърт и едрия китаец с голяма и кръгла глава.
Двамата си танцуваха.
Не, китаецът танцуваше. Бърт се клатушкаше около него като истински пияница.
Не, китаецът не танцуваше, а правеше някои от упражненията, на които Доджо бе научил Нел. Той се движеше бавно и красиво с изключение на някои моменти, в които всички мускули на тялото му се съюзяваха за едноексплозивно движение. Обикновено експлозиите бяха насочени към Бърт.
Бърт падна на земята, след това започна да се изправя.
