Барон Бърт лежал мъртъв на пода в Черната крепост. Принцеса Нел била ужасена от всичката кръв, която се леела от раната му, но се приближила смело към него и откопчала връзката с ключовете за дванайсетте катинара от колана му. След това събрала нощните си приятелчета, загърнала ги в една по-големичка салфетка и набързо приготвила храна за пикник, докато Харв събирал одеяла, въжета и разни инструменти за пътешествието им.
Тъкмо вървели през двора на Черната крепост по посока на голямата порта с дванайсетте катинара, когато изведнъж пред тях застанала злата царица — висока като великан, — обгърната от светкавици и гръмотевици! От очите й се леели сълзи, които се превръщали в кървави капки, докато се търкаляли надолу по лицето й.
— Вие ми го отнехте! — извикала тя. И Нел разбрала, че това е нещо ужасно за злата й мащеха, защото се чувствала слаба и безпомощна без мъж до себе си. — Заради това ще ви прокълна да останете завинаги затворени в Черната крепост! — И посегнала с ръка като пипало и грабнала връзката ключове от ръката на Нел. След това се превърнала в голям лешояд и отлетяла над океана към Отвъдната земя.
— С нас е свършено! — извикал Харв. — Сега никога няма да можем да се измъкнем от това място! — Но принцеса Нел не губела надежда.
Скоро след като царицата била изчезнала към хоризонта, при тях долетяла една друга птица. Бил гарванът — техният приятел от Отвъдната земя, който ги посещавал редовно и ги забавлявал с разкази за далечни земи и прочути герои.
— Сега е единственият ви шанс да избягате — рекъл той. — Злата царица е замесена в голяма магьосническа битка с кралете и кралиците на приказното царство в Отвъдната земя. Хвърлете едно въже през онази дупка и спокойно изпълзете навън.
Принцеса Нел и Харв се качили по стълбата до едно от укрепленията от двете страни на главната порта на Черната крепост. Те имали тесни прозорчета, от които в старите времена войниците пускали стрелите си по нападателите. Харв завързал единия край на въжето за някаква кука в стената, а самото въже хвърлил през тясното прозорче. Принцеса Нел метнала навън приятелчетата си, защото знаела, че ще се приземят непокътнати. След това се провряла през прозорчето и се спуснала по въжето.
— Тръгвай след мен, Харв! — извикала тя. — Тук долу всичко е наред и просто не можеш да си представиш колко е светло!
— Не мога — отвърнал й той. — Много съм голям да мина през отвора. — И той започнал да й хвърля самуните хляб, бучките сирене, меховете с вино и кутиите с туршия, които си били приготвили за обяд.
— Тогава се връщам обратно по въжето и оставам с теб — казала му благородно принцеса Нел.
— Не! — отсякъл Харв и навил въжето, като оставил принцесата навън.
— Ама аз ще се загубя без теб! — извикала тя.
— Недей да говориш като мащехата си — обяснил й Харв. — Ти си едно силно, умно и смело момиченце и можеш да се справиш без мен.
— Харв има право — казал гарванът, който кръжал над главата й. — Съдбата ти е да стигнеш до Отвъдната земя. Побързай, да не би мащехата ти да се върне и да те хване отново.
— Тогава ще отида в Отвъдната земя с нощните си приятелчета — съгласила се принцеса Нел, — ще намеря дванайсетте ключа и един ден ще се върна тук, за да те измъкна от Черната крепост.
— Не че ми спира дъхът — казал Харв, — но ти благодаря все пак.
На брега имало една малка лодка, която бащата на Нел бил използвал навремето, за да обикаля острова. Нел се покатерила вътре с нощните си приятелчета и започнала да гребе.
Гребала много часове наред, докато ръцете и гърбът й я заболели непоносимо. Слънцето се скрило на запад, небето потъмняло и вече било много трудно да се различи гарванът на фона на пълния мрак. За голямо нейно облекчение обаче нейните приятелчета се съживили, както ставало винаги в полунощ. На лодката имало предостатъчно място за принцеса Нел, Пурпур, Питър и Патето, но Динозавър бил толкова голям, че за малко да я обърне; трябвало да седне на кърмата и да гребе, докато останалите седели в задната част и се опитвали да го уравновесяват.
Със силното гребане на Динозавър се придвижвали много по-бързо; рано призори обаче ги връхлетяла буря и много скоро вълните се издигали високо над главите им, дори и над главата на Динозавър, а дъждът бил толкова пороен, че Пурпур и принцеса Нел трябвало да изхвърлят водата от лодката, като използвали шлема на Динозавър за кофа. Динозавър изхвърлил цялото си бойно снаряжение, за да намали товара, но скоро станало съвсем ясно, че това не е достатъчно.
— Тогава ще изпълня воинския си дълг — рекъл той. — Ползата от мен свърши, принцесо. Отсега нататък ще трябва да се вслушваш в съветите на другите си нощни приятелчета и да използваш наученото от мен, само когато нищо друго не върши работа. — И той се гмурнал във водата и изчезнал сред вълните.
Лодката подскочила нагоре като коркова тапа. След около час бурята започнала да утихва и когато слънцето се появило, океанът вече бил гладък като огледална повърхност. На западния хоризонт се откроявала една зелена земя, която била по-голяма, отколкото принцеса Нел някога си била представяла: Отвъдната земя.
Принцесата плакала горко за загубата на Динозавър и искала да чака на брега, в случай че той се е хванал за някоя плаваща останка от потънал кораб или разбил се самолет и се е спасил.
— Не трябва да оставаме тук — казала Пурпур, — защото могат да ни видят някои от часовите на крал Сврака.
— Крал Сврака ли? — възкликнала принцеса Нел.
— Един от дванайсетте крале и кралици добри магьосници. Този бряг е част от неговата територия — обяснила Пурпур. — Има си едно ято скорци, които наблюдават границите на кралството му.
— Твърде късно! — извикал Питър, който имал много остро зрение. — Разкрити сме!
В този момент слънцето изгряло напълно и нощните приятелчета отново се превърнали в плюшени играчки.
По сутрешното небе към тях летяла самотна птица. Когато се приближила, принцеса Нел видяла, че в крайна сметка това не е един от скорците на крал Сврака; бил техният приятел Гарванът. Кацнал на един клон над главата й и извикал.
— Една добра и една лоша новина! С коя да започна?
— С добрата — отвърнала принцесата.
— Злата царица загуби битката. Мощта й беше разбита от останалите дванайсет владетели.
— А лошата каква е?
— Всеки от тях взе по един от дванайсетте ключа като плячка и го заключи в кралското си ковчеже. Никога няма да успееш да събереш и дванайсетте.
— Но аз съм се заклела да ги намеря — казала принцеса Нел, — а снощи Динозавър ми показа, че един воин трябва да изпълни дълга си, дори това да доведе до унищожението му. Покажи ми как да стигна до замъка на крал Сврака; от него ще вземем първия ключ.
Тя се шмугнала в гората и не след дълго открила един черен път, който според думите на Гарвана щял да я отведе до замъка на крал Сврака. След като се наобядвала и си починала, тя поела по този път, като с едно око постоянно гледала високо в небето.
