Последва един малък весел пасаж, в който Нел откри по земята следите на друг пътник, към който се присъедини още един, а после и още един. Това продължи до падането на нощта, когато Пурпур огледа всички следи и осведоми принцеса Нел, че цял ден се е движила в кръг.
— Ама нали следвах пътеката внимателно — възкликнала Нел.
— Този път е един от триковете на крал Сврака — отвърнала Пурпур. — Кръгъл е. За да можем да намерим замъка му, трябва да си сложим умните шапчици и да помислим със собствените си глави, защото всичко в тази страна е някакъв трик.
— Но как ще намерим замъка му, ако всички пътища са направени с цел да ни заблудят? — попитало зайчето Питър.
— Нел, носиш ли си иглата за шиене? — попитала Пурпур.
— Да — казала Нел, след което бръкнала в джобчето си и извадила чантичката с разни нужни принадлежности.
— Питър, носиш ли си вълшебния камък? — продължила Пурпур.
— Да — отвърнал Питър и извадил камъка от джоба си. Не приличал на вълшебен, защото представлявал една сива буца, но имал вълшебната способност да привлича малки парченца метал.
— Пате, а ти можеш ли да запазиш корковата тапа от една от бутилките с лимонада?
— Тази е почти празна — отвърнало Патето.
— Много добре. Трябва ни и купа вода — рекла Пурпур, след което събрала трите неща от приятелите си.
Нел продължи да чете „Буквара“, при което научи как Пурпур направила компас, като намагнетизирала иглата, прокарала я през корковата тапа, която пък пуснала да плува в купата с вода. Прочете за тридневното им пътуване през земите на крал Сврака, както и за всички трикове, които срещнали по пътя си — животни, които им крадяли храната, подвижни пясъци, внезапни дъждовни бури, ароматни, но отровни горски ягоди, уловки, капани и ями, които били заложени, за да се хващат неканени гости. Нел знаеше, че ако иска, може да се върне назад и да задава въпроси за всичко това по-късно и да прекара много часове над тази част от пътешествието им. Важното обаче като че ли бяха разговорите с Питър, с които всеки ден привършваха приключенията.
Зайчето Питър бил техен водач през всичките опасности. Имал остър поглед от многото моркови, а огромните му уши усещали задаващите се неприятности от много километри. Душещият му нос веднага откривал опасностите, а умът му бил толкова остър, че мигновено разбирал триковете на крал Сврака. Не след дълго те стигнали до покрайнините на града на крал Сврака, около който дори нямало стена, защото кралят бил напълно уверен, че никой натрапник не ще може да премине през всичките уловки и капани в гората.
