— Аз не съм съвсем неосведомен по този въпрос, а освен това не мисля, че нарушавам каквото и да било доверие, когато казвам, че вие далеч не сте единствената, която е изненадана от продължителността на отсъствието му — каза лорд Финкъл-Макгроу. — Ако не греша, хората, които замислиха мисията му, също не са очаквали, че ще продължи толкова дълго. Може би страданието ви ще намалее, макар и с минимална степен, ако знаете, че доколкото ни е известно, въобще не е в никаква опасност.
Госпожа Хакуърт се усмихна само от добро възпитание, при това не за дълго.
— Малката Фиона като че ли се справя добре с отсъствието на баща си.
— О, да, но за Фиона той никога не е изчезвал напълно — обясни госпожа Хакуърт. — В книгата е цялата работа, в онази интерактивна книга. Когато й я даде, точно преди да замине, Джон й каза, че била вълшебна и че щял да й говори чрез нея. Знам, разбира се, че това са пълни глупости, но Фиона наистина вярва, че винаги когато отвори книгата, баща й й чете приказка и дори си играе с нея в един измислен свят. Та заради това на нея той никога не й е липсвал особено силно. Сърце не ми дава да й кажа, че книгата не е нищо друго, освен една програма за компютъризираните медии.
— Склонен съм да вярвам, че в този случай пазенето на тайната е много мъдро поведение — съгласи се Финкъл-Макгроу.
— Досега й вършеше работа много добре. С течение на времето обаче тя все повече лети из облаците и все по-трудно се съсредоточава върху учебните си занимания. Живее в една фантазия и се чувства великолепно там. Но когато разбере, че фантазиите са само там, се страхувам, че няма да е толкова добре за нея.
— Тя едва ли е първата млада дама, която показва признаци за особено живо въображение — каза лордът на справедливостта. — Рано или късно обаче всички преодоляват този момент.
Не след дълго трите малки изследователки и двамата им възрастни придружители на коне се върнаха в голямата къща. Безлюдното частно тресавище на лорд Финкъл-Макгроу беше също толкова чуждо за вкуса на малките дами, колкото и малцовото уиски, готическата архитектура, пастелните цветове и симфониите на Брукнер. Щом стигнаха до заблатената местност и откриха, че тя не е пълна с розови еднорози, захарен памук, тийнейджърски музикални групи и фосфоресциращо зелени водопади, те загубиха всякакъв интерес и тръгнаха обратно към къщата — която сама по себе си нямаше нищо общо с „Дисниленд“, но в която една опитна и напориста потребителка като Елизабет можеше да открие някои утешителни заместители, като например един пълен кухненски екип, обучен (заедно с всички останали напълно безполезни умения) да приготвя отличен горещ шоколад.
След като се бяха доближили до темата за изчезването на Джон Пърсивал Хакуърт толкова, колкото се бяха осмелили, и я бяха подминали без особени поражения, освен няколко изчервявания и малко насълзени очи, лорд Финкъл-Макгроу и госпожа Хакуърт се оттеглиха по взаимно съгласие към по-спокойни теми. Момичетата щяха да се приберат, за да изпият по чаша горещ шоколад, а след това щеше да дойде моментът, в който гостите щяха да се оттеглят в предназначените за тяхното посещение покои, за да се поосвежат и преоблекат за основното събитие: вечерята.
— Ще се радвам да се погрижа за другото малко момиченце — Нел, — докато дойде време за вечеря — каза госпожа Хакуърт. — Забелязах, че господинът, който я доведе тази сутрин, още не се е върнал от лова.
Лордът на справедливостта се подсмихна, когато си представи как генерал Муър се опитва да помогне на едно малко момиченце да се облече за вечеря. Беше достатъчно разумен, че да си знае за какво става и за какво не, и поради това си прекарваше деня в ловуване из най-отдалечените райони на имението.
— Малката Нел е просто недостижима в уменията й да се грижи за себе си и може да не се нуждае или пък да не приеме щедрото ви предложение. Вероятно обаче ще й е приятно да прекара това време с Фиона.
— Извинете ме, Ваша милост, но съм изненадана, че допускате мисълта едно дете на нейната възраст да бъде оставено само да се грижи за себе си цял следобед.
— Тя не гледа на нещата по този начин, мога да ви уверя, поради същата причина, поради която вашата Фиона не си мисли, че баща й някога въобще е напускал дома ви.
