— Какво става, бе? — спря я Карл. — И не те питам ей така, между другото. Искам да знам какво точно става с теб. Защо си се преместила във вечерната смяна по време на моето отсъствие? И защо се държа така странно на партито?
— Ами, двете с Нел си прекарваме доста интересно през последните няколко месеца.
Карл я изгледа с изненада, отстъпи назад с половин крачка, а после въздъхна и обели очи.
— Е, разбира се, препирнята й с Бърт е била доста травмираща, но май се е справила добре с нея.
— Кой е Бърт?
— Представа си нямам. Някой, който я е насилвал физически. Очевидно е успяла за много кратко време да намери някакви нови условия за живеене, по всяка вероятност с помощта на брат си Харв, който обаче не е останал с нея — той си е във все същото лошо положение, докато Нел се е прехвърлила към нещо по-добро.
— Така ли? Това е добра новина — отбеляза Карл полу-саркастично.
Миранда му се усмихна.
— Виждаш ли? Ето такава обратна връзка ми е необходима. На никого не говоря за това, защото се страхувам, че ще ме вземат за луда. Благодаря ти. Продължавай така.
— И какво е новото положение на Нел? — попита Карл разкаяно.
— Мисля, че ходи някъде на училище. Като че ли научава нови неща, които не са дадени кой знае колко подробно в „Буквара“, а освен това придобива все по-сложни умения за социално взаимодействие, което предполага повече време, прекарано сред хора от по-висша класа.
— Великолепно.
— Вече не се занимава толкова усърдно с такива непосредствени неща като физическа самоотбрана, от което заключавам, че вероятно се намира в сигурни условия на живот. Новият й наставник обаче трябва да е доста емоционално дистанциран, защото тя често търси утеха под крилото на Патето.
Карл я погледна засмян.
— Патето?
— Един от четирите персонажа, които придружават и съветват принцеса Нел. Патето олицетворява домашните, майчинските добродетели. Питър и Динозавър всъщност вече ги няма — и двете мъжки фигури, които олицетворяваха уменията за оцеляване.
— А кой е четвъртият?
— Пурпур. Мисля, че тя ще стане много по-необходима на Нел около пубертета й.
— Пубертет ли? Нали каза, че Нел е някъде между пет– и седемгодишна?
— Е, и?
— И ти мислиш, че още ще се занимаваш с това… — гласът на Карл се снижи и съвсем замря, когато той обмисли цялата ситуация.
— …поне още шест-седем години ли? О, да, почти съм сигурна в това. Отглеждането на едно дете е доста сериозен ангажимент.
— О, Боже! — възкликна Карл Холивуд и се срина в един голям, мекичък, удобен стол, който държаха зад кулисите точно за подобни цели.
— Ето заради това се прехвърлих във вечерната смяна. Откакто Нел започна да ходи на училище, тя взе да използва „Буквара“ само вечер. Очевидно е в часови пояс само с един или два часа разлика от нашия.
— Добре — измърмори Карл, — така бройката намалява само до половината население на света.
— Какъв ти е проблемът? — попита го Миранда. — Нали ми плащат за това?
Карл я изгледа дълго, безразлично и преценяващо.
— Да, резултатите си струват.
Три момичета тичаха по равна като маса за билярд ливада пред голяма къща като палат, обикаляха и се търкаляха около един общ център на гравитация като лястовици преди отлитане. Понякога спираха, обръщаха се навътре, за да застанат с лице една към друга, и подхващаха оживен разговор. След това изведнъж хукваха, сякаш освободени от ограниченията на инерцията — като венчелистчета, подхванати от полъхна пролетен вятър. Над роклите си бяха облекли дълги и плътни вълнени палта, за да се предпазят от студения и влажен въздух на нюшузанското високо централно плато. Изглежда бяха тръгнали към пространството с неравна повърхност на около един километър от тях, отделено от градината на къщата посредством сива каменна стена, обсипана с петна в светлозелено и лавандулово по местата, където се бяха настанили лишеите и мъховете. Повърхността от другата страна на стената беше в мръснолешников цвят, като топ туид, който е паднал от задната част на някой фургон и се е развил, макар че настоящият цъфтеж на пирена беше разстлал бледовиолетова мъгла над него — почти прозрачна, но изненадващо жива по тези места, където полезрението на наблюдаващия следваше естествения наклон на терена, ако думичката „естествен“ изобщо можеше да се приложи към която и да било характеристика на този остров. Иначе, леки и безгрижни като птички, трите момичета мъкнеха по един малък товар, който изглеждаше несъвместим с настоящото описание, защото опитите на възрастните да ги убедят да не си вземат книгите, както винаги се бяха оказали безплодни.
