Приземяваха се в долината под старинната не-сфера.
— Обратно вътре! — разпореди се Тег.
Но още преди да изрече думите видя, че е прекалено късно. Отвсякъде около тях прииждаха хора. Вдигна дългия си лазестрел и го насочи надолу по склона, откъдето долиташе най-силна гълчава и най-ясно личаха движещите се силуети. Точно оттам се чуваха викове на множество хора. Свободно летящи светоглобуси се носеха между дърветата, очевидно пуснати от приближаващите. Светлинките им танцуваха нагоре по склона, носени от лек, студен вятър. В подвижната виделина, хвърляна от тях, напредваха тъмни фигури.
— Лицетанцьори! — изсумтя Тег, разпознавайки нападателите.
След секунди танцуващите светлини щяха да излязат от дърветата, а след по-малко от минута — да стигнат до него.
— Предадени сме! — чу гласа на Лусила.
Откъм хълма се разнесе силен вик:
— Башар!
Много гласове!
Погледна назад в същата посока, а после надолу — по наклона към равномерно настъпващите лицетанцьори. Нямаше никакво време за избор на други възможни решения. Наведе се към светата майка:
— Бурзмали е над нас. Взимай Дънкан и бягайте!
— Ами ако…
— Нямаш друг шанс!
— Ех, глупако! — обвини го тя в мига, когато се обърна, за да изпълни нареждането.
— Тъй вярно! — откликна Тег, но отговорът му с нищо не помогна за намаляване на страховете ѝ.
Да, точно така става, когато си принуден да разчиташ на чужди планове!
Мислите на Дънкан бяха насочени в друга посока. Веднага разбра какво е решил да стори Тег — да пожертва себе си, за да могат те двамата да избягат. Поколеба се, гледайки към наближаващите нападатели.
Башарът на мига забеляза колебанието и гласът му прогърмя:
— Слушай бойната заповед! Аз съм твой командир! Изреченото беше възможно най-близкото до Гласа изпълнение, което Лусила бе чувала от устата на мъж. Неволно погледна към него с искрено възхищение.
А Дънкан виждаше само лицето на стария дук, нареждащ му да се подчини. Оказа се предостатъчно. Сграбчи ръката на светата майка, но преди да я побутне нагоре по склона, извика:
— Ще те прикриваме с огън при първа възможност!
Тег не отговори. Присви се до посипан със сняг камък, докато Лусила и Дънкан бързо се закатериха встрани. Знаеше, че скъпо ще продаде живота си. Трябваше да има и още нещо.
Атакуващите сега напредваха по-бързо, като възбудено си подвикваха.
Зададе максимална мощност на лъча от лазестрела си и натисна спусъка. Огнена дъга омете склона под него. Дърветата избухнаха в пламъци, преди да се срутят. Пронизително крещяха хора. Оръжието не беше разчетено за продължително действие при такава мощност, но причинената от него масова касапница постигна желания ефект.
Във внезапното притихване, последвало първия залп, Тег смени позицията си, прислонявайки се зад друг камък вляво, след което изпрати пламтящо копие надолу по тъмния склон. Само няколко светоглобуса бяха оцелели от първия помитащ удар, оставил след себе си повалени дървета и тела без крайници.
Още викове последваха втория му контраудар. Той се обърна и бързо се придвижи към другата страна на входа за пещерата с не-сферата, привеждайки се ниско между скалите. Оттук също изпрати бръснещ огън надолу по отсрещния склон. Още викове. Още пламъци и срутващи се дървета.
Но и сега липсваше ответна реакция.
Тлейлаксианците бяха решили да пожертват лицетанцьорите до един, но да го принудят да изстреля и последния си заряд!
Нагласи ремъка на старото харконско оръжие на рамото си така, че да е готово за действие. После свали почти празния пълнител от модерния си лазестрел, зареди го и остави оръжието на скалите. Съмняваше се, че ще успее да презареди за втори залп другото си оръжие. В пояса бе затъкнал и два ръчни харконски лазестрела като последна възможност. Щяха да свършат добра работа в малък обсег. Нека дойдат по-близо
Той внимателно вдигна дългия лазестрел от скалата и се придвижи напред, като отскачаше зад по-високите камъни и се отклоняваше ту вляво, ту вдясно. Спря два пъти, за да помете с къси залпове склоновете под себе си, сякаш бе взел решение да пести мунициите. Просто не си струваше да прави опити за прикриване. Досега спокойно можеха да пуснат преследвач-убиец, а и следите му оставаха по снега.
Доста по-нагоре от входа към пещерата с не-сферата намери дълбоко празно място между скалите, чието дъно бе запълнено със сняг. Смъкна се в дупката, доволен от великолепния обстрел, който му осигуряваше новата бойна позиция. Огледа я набързо — високи скални зъбери откъм гърба и открити склонове надолу в три посоки. Внимателно надигна глава и се опита да види нещо отвъд зъберите, които препречваха склона.
Единствено тишина.
Дали викът бе дошъл откъм хората на Бурзмали? Дори да беше тъй, нищо не гарантираше, че Дънкан и Лусила ще успеят да ги настигнат при създалата се обстановка. Всичко беше в ръцете на Върховния башар.
