Дюн (Том трети) полностью

Какво правеха тук? Защо се бяха събрали в очакване онези мъже във входа например? Работници в груби престилки изскочиха от широк пасаж, точно когато Лусила и Бурзмали минаваха оттам. От телата им се носеше тежка миризма на канализация и смрадлива пот. Работниците, почти по равно мъже и жени, бяха високи, с масивни торсове и дебели ръце. Лусила не знаеше с какво точно се занимават те, но ѝ направиха впечатление, защото още веднъж установи колко малко знае за Гамму.

Кашляха и плюваха в отходния канал, появявайки се като привидения в нощта. Изхвърляха от себе си някакво вредно вещество.

Бурзмали доближи глава до ухото на Лусила и пошепна:

— Те са борданоси.

Светата майка рискува и погледна назад към групата, отправила се в странична улица. Борданоси! О, да; подготвяха ги за работа с компресорната техника, която улавяше газовете от канализационната система, за да ги очисти от миризмите. Обръщаше се специално внимание за заздравяване на мускулатурата на раменете и ръцете им. Башарът ѝ посочи да завие зад един ъгъл, който ги скри от работниците.

Пет деца изскочиха от тъмен вход и последваха в индианска нишка двамата. Лусила успя да види, че стискат нещо в шепите си. От преследвачите струеше странно напрежение. Бурзмали спря внезапно и се обърна. Децата също спряха и го загледаха. Личеше, че са готови да ги нападнат.

Башарът притисна ръце пред себе си, поклони се и произнесе:

— Гулдур!

Когато отново я поведе надолу по улицата, децата вече не ги следваха.

— Щяха да ни пребият с камъни — каза той.

— Защо?

— Те са от секта последователи на Гулдур, както тукашните хора назовават Тирана.

Лусила се обърна назад, но малчуганите не се виждаха. Бяха тръгнали да търсят друга жертва.

Бурзмали отново ѝ посочи да завият зад следващия ъгъл. Озоваха се в улица, препълнена с дребни търговци, които продаваха стоката си от сергии на колела — храна, дрехи, дребни инструменти и ножове. Многогласен вик сякаш витаеше във въздуха — търговците се опитваха да привлекат купувачи. В гласовете им ясно отекваше равносметката от изминалия работен ден: фалшиво звучащо веселие, включващо надеждата, че някогашните мечти ще се сбъднат, и в същото време белязано от горчилка познание, че животът им едва ли ще се промени. На Лусила ѝ хрумна, че хората от тукашните улици преследват вечно бягащия блян, сбъдването на който ги вълнуваше несравнимо по-малко от оня мит, чието реализиране бяха привикнали да очакват по същия начин, по който дресираните животни биваха научавани да гонят, макар и да не могат почти никога да стигнат летящата примамка по безкрайната овална линия на пистата за надбягване.

В улицата пред себе си видяха плещеста фигура на човек, облечен в дебела ватирана дреха, който се намираше в разгара на гръмогласен спор с търговец, предлагащ пазарска мрежа, пълна с тъмночервените кълбета на сладко-кисел плод. Плътното ухание на плода бе изпълнило околното пространство.

Търговецът се жалваше:

— Искаш да измъкнеш залъка от устата на децата ми!

Плещестата фигура отговори с пронизителен глас, чийто познат акцент предизвика смразяващи тръпки по тялото на Лусила:

— И аз имам деца!

Впечатката едва успя да сдържи реакцията си. Когато излязоха от търговската улица, тя прошепна на Бурзмали:

— Оня мъж с дебелото палто беше тлейлаксиански Майстор.

— Невъзможно — възрази башарът. — Беше много висок.

— Не, просто бяха двама — единият седеше на раменете на другия.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

— Видях и други такива, след като пристигнахме, но не предполагах, че…

— Улиците са пълни с преследвачи — каза тя.

Признаваше пред себе си, че почти никак не я интересува всекидневието на каналджиите — обитатели на тукашната отходна планета. Вече бе престанала да вярва на обясненията за причината, която бе довела гола̀та именно на Гамму. Защо ли Сестринството е избрало точно този, след като драгоценният Дънкан Айдахо можеше да бъде подготвен на всеки от другите светове? Дали пък гола̀та наистина представляваше скъпоценност? Възможно ли бе да е само примамка?

Почти препречил изхода на тясна алея, покрай който минаваха в момента, някакъв човек беше пуснал в действие апарат с бързо прелитащи в кръг светлини.

— На живо! — викаше той. — На живо!

Лусила забави хода си, загледана в случаен минувач, който пристъпи към апарата, подаде монета на собственика и се приведе над нещо, подобно на дълбок леген, осветен ярко от светлините. Другият мъж пресрещна погледа ѝ. Тя видя пред себе си тясното и тъмно лице на простоват човек от Каладън, на ръст малко по-висок от тлейлаксиански Майстор. На мрачното му лице се появи нещо като презрение, когато пое парите на клиента.

След малко минувачът вдигна лицето си от легена, разтрепери се и хлътна в алеята с леко залитане и изцъклен поглед.

Лусила разпозна апарата. Наричан хипнобонг от ползващите го, той беше забранен в по-цивилизованите светове.

Бурзмали я побутна, за да се отдалечат от мрачното лице на притежателя му.