Двойното зрение моментално направи точно и твърдо предвиждане за непознатия. В него бе стаена опасност. Новодошлият очевидно беше военен, за което говореше както стойката му, така и бързо опипващият детайлите поглед, типичен само за добре подготвен и опитен офицер. В поведението му имаше още нещо, което накара Тег да настръхне. Той беше издайник! Наемна пасмина за даващия по-висока цена.
— Дяволски зле са се отнесли с вас — изрече мъжът вместо поздрав.
Гласът му беше плътно баритонов, с някакво несъзнателно подчертаване на лична власт. Никога не бе чувал подобен акцент. Военен, дошъл от Разпръскването! Башар или равен по чин, както прецени Тег.
Все още обаче до него не постъпваше никакво указание за непосредствена опасност от нападение.
Тъй като завареният в стаята не каза нищо, мъжът продължи:
— О. простете, наричам се Музафар. Джафа Музафар. Областен командир съм на силите на Дур.
Никога не бе чувал за сили на Дур. Главата му бе пълна с въпроси, но засега реши да ги запази за себе си. Всяка дума, казана тук, можеше да се тълкува като свидетелство за слабост. Къде бяха хората, с които се бе срещнал предишния път?
— Моля, чувствайте се удобно — каза Музафар, посочвайки към малък диван с ниска масичка за сервиране пред него. — Уверявам ви, нищо от случилото се с вас, не е мое дело. Опитах се да ги спра, когато чух, че вече сте… напуснали мястото.
Сега Тег долови още нещо в гласа му — предпазливост, граничеща със страх. Следователно мъжът или бе чул, или бе видял колибата и неголямото открито пространство.
— Дяволски умно постъпихте — продължи той. — Заповядахте на ударната си сила да чака, докато заловилите ви се съсредоточиха в опитите си да научат нещо от вас. Успяха ли да го направят?
Тег поклати отрицаващо глава. Чувстваше се напрегнат до краен предел, готов за мълниеносно отразяване на атака, но усещането за непосредствена опасност от насилие все тъй липсваше. Какво бяха решили Изгубените? Във всички случаи те имаха погрешна представа за случилото се в стаята с Т-сондата. Поне тук липсваха поводи за съмнение.
— Седнете, моля — каза Музафар.
Тег зае предложеното му място на дивана.
Командирът седна в широк стол срещу него, разположен под малък ъгъл от другата страна на масичката за сервиране. Сякаш и той бе приклекнал с напрегнати сетива. И той беше готов за отговор на евентуално насилие.
Башарът го разглеждаше с интерес. Музафар не бе назовал никакъв чин — само областен командир. Беше висок на ръст човек с широко, червендалесто лице и голям нос. Очите му изглеждаха синьозелени и явно бяха овладели фокуса да се събират в една точка непосредствено под дясното рамо на събеседника по време на разговор. Веднъж Тег бе попаднал на шпионин, който правеше същото.
— Ами, да — подхвана Музафар. — Чух и научих много за вас, след като дойдох тук.
Тег продължи да го разглежда внимателно. Ниско подстригана коса; над лявото око се виждаше тъмночервен белег с дължина около три милиметра. Бе облечен в полево светлозелено яке и панталони в същия цвят — не точно униформа, но опрятният му външен вид говореше за привично съблюдаване на чистота и ред. Същото важеше и за обувките. Реши, че вероятно ще види отражението си в светлокафявата им повърхност, ако се наведе близо до тях.
— Никога не съм очаквал, че ще ви срещна лично, разбира се — каза Музафар. — Считам го за голяма чест.
— За теб не знам нищо, освен че командваш някакво подразделение от Разпръскването — отвърна Тег.
— Хм! Няма много работи за знаене, наистина.
Спазмите на глада отново сграбчиха стомаха му.
Погледът му се спря на бутона до отвора за подемното съоръжение, защото си спомняше, че с него се повиква сервитьор. Тук хора вършеха много неща, които обикновено бяха автоматизирани — предлог за поддържане в готовност на значителна по размер човешка маса.
Музафар изтълкува неправилно погледа му към подемника и каза:
— Не мислете за тръгване, моля ви. Наредих на личния си лекар да ви прегледа. След малко ще дойде. Наистина ще ви бъда благодарен, ако спокойно изчакате пристигането му.
— Просто мислех да поръчам нещо за ядене — отвърна Тег.
— Съветвам ви да почакате до прегледа на лекаря. Понякога зашеметяващият взрив оставя лоши последствия.
— Оказва се, че го знаеш.
— Знам и за дяволски пълното фиаско. Вие и приемникът ви Бурзмали сте сила, с която трябва да се съобразяват.
Преди башарът да успее да отговори, от подемното съоръжение излезе висок човек с куртка и панталон в червено, толкова хилав, че дрехата му се въртеше и развяваше около тялото. На челото му се виждаше обичайната татуировка със знака каро, задължителна за лекарите-Сук, но оцветена в оранжево, а не в традиционното черно. Блестящи оранжеви захлупки скриваха истинския цвят на очите му.
