Мигриращите пеперуди в по-голяма част от времето просто се реят във въздуха, за да запазят енергията си и да предотвратят износването на крилете си и евентуални разкъсвания и увреждания. Също като ястребите те се носят плавно, улавяйки едно след друго въздушните топли течения, и се издигат до много големи височини. Когато стигнат в районите на някой от градовете, разположени по пътя на тяхната миграция, високо над небостъргачите и главите на хората, цялото небе изглежда покрито с тях.
Лус стоеше до Ел Торо, с кутията с пепелта на Есперанса в ръце, и се взираше в оживения трафик на пътя пред техния мотел. Още малко и щеше да поеме към Мексико. Беше нетърпелива за това, което я очакваше в този следващ етап от нейното приключение. От първата му част беше научила, че нищо не става така, както е планирано. По-скоро, всяко пътуване беше низ от неочаквани преживявания. Погледна към кутията и се усмихна. На Есперанса щеше да й хареса. Всяка стъпка беше нова история.
— Все още мисля, че това е лудост! — възкликна Маргарет. Хвърли и последната чанта в претъпкания багажник на колата и се обърна към Марипоса. — Хайде, все пак ти си й майка. Не би трябвало да й позволиш да ни разкарва из Мексико с тази раздрънкана бричка.
Марипоса присви устни и погледна извинително към Лус.
— Съжалявам, но говориш на грешната майка.
Лус отвори вратата от страната на шофьора, потупа покрива на колата и извика:
— Стига сте мрънкали. Влизайте вътре! Трябва да успеем да стигнем до границата!
Времето беше хубаво, но леко облачно — чудесно за пътуване. Ел Торо беше пълен до горе, маслото му беше проверено, а те имаха много вода за пиене. Съли беше прегледал колата, преди да тръгне за Милуоки, и въпреки че отново им предложи, да си наемат някой джип, беше заявил, че „Бръмбарът“ е наред.
След като Марипоса се съгласи, да тръгне с тях, всичко си дойде на мястото от само себе си. Тя беше изминавала пътя до Мичоакан много пъти, макар и невинаги, за да види семейството си. Лус не беше наивна. Знаеше, че гъстите гори в този щат на Мексико гъмжаха от наркокартели.
Тия Мария предпочете, да си остане у дома.
— О, скъпа, изобщо не съм в състояние, да направя онова изкачване — каза тя, когато Лус й предложи да дойде с тях. — Мястото е на около две хиляди и седемстотин метра височина. Няма да направя и стъпка и ще пукна от задушаване. Освен това вече съм била там. Нямам нужда да ходя отново. А и не виждам, как ще се напъхам на задната седалка на твоята мъничка кола!
Отказът й обаче имаше и добра страна, защото тя предложи да гледа Серена. Последния път, когато Лус видя малкото чихуахуа, то се беше настанило удобно в широкия скут на Мария и безгрижно похапваше, от пълна купа с храна.
Лус наблюдаваше Маргарет, докато тя се пъхаше на задната седалка. Независимо от цялото й оплакване от Ел Торо, градинарката беше добър спътник. Лус се чувстваше късметлийка, че е намерила толкова отговорен приятел, някой, който винаги я подкрепяше. Порази я мисълта, че тя всъщност беше по-близка по възраст до Марипоса, отколкото до нея. Двете жени бяха имали напълно различен живот и Лус се зачуди, как ще се спогодят. Маргарет се държеше много закрилнически към Лус, а Марипоса показваше ясни признаци на недоволство, от намесата й.
След това Марипоса се настани на задната седалка. През последните 48 часа, откакто бяха решили да тръгнат заедно, се държаха изключително любезно, една към друга, но не говореха за нищо друго, освен за подготовката на пътуването. Имаха много работа и бяха облекчени, че трябваше да се занимават с нещо, при цялото клокочещо под повърхността напрежение между тях. Лус се притесняваше, накъде можеха да ги отведат разговорите им по време на пътуването им в това тясно пространство през следващите дни. Със сигурност щяха да засегнат някои болезнени теми. Но нямаше смисъл да се тревожи и да си губи времето в момента за това, въздъхна тя. Беше взела решение и посоката й беше ясна. Имаше нужда само от малко смелост, за да я следва.
— Добре, абуела — каза на висок глас. — Ще те заведа у дома.
Подаде кутията с пепелта на Маргарет, за да я остави на задната седалка. Марипоса наблюдаваше действията им с благоговение. Когато се обърна отново напред, погледът й се срещна с този на Лус и тя й се усмихна. И двете знаеха, че в този миг мислеха за Есперанса.
