Маргарет също се изкикоти и се опита, да сглоби отделните части, те обаче непрекъснато се разместваха и падаха. Тя проклинаше лошия превод на указанията, а после ги захвърли ядосано на земята. Напъха се под палатката и се опита, да я повдигне в средата, докато Лус опъваше ъглите и се мъчеше, отново да забие колчетата в земята, с обувките си. Палатката продължаваше да пада и всеки път когато това ставаше, двете се смееха все по-силно. Най-накрая, се строполиха върху палатката и избухнаха в истеричен смях, докато не почувстваха, че сърцата им ще се пръснат, а по лицата им започнаха да се стичат сълзи.
— Момичета, вие, или искате да участвате в „Най-смешните домашни видеоклипове на Америка“, или имате нужда от малко помощ.
Лус вдигна глава, в посока на гласа, с южняшки акцент и видя добре оформено, закръглено момиче, на около двайсет години да върви по пътеката към тях, облечено, в тесни черни дънки, с червени каубойски ботуши и дънково яке, обсипано с кристалчета. Беше като видение, от блещукащи искри, сред все по-бледата светлина. Платиненорусата й коса, беше влажна и прибрана високо на конска опашка, а отгоре се показваха черните корени. Силно гримираните й тъмносини очи оглеждаха сцената, с изумление.
Лус си помисли, че момичето прилича на истински ангел спасител.
— Знаеш ли как се опъва палатка?
— Признавам, по-добре от вас двете.
Пусна огромната си лилава кожена торба на земята. От нея изпаднаха няколко шишета с продукти за коса и Лус реши, че сигурно това беше сопраното от банята.
— Как се казваш, скъпа?
— Аз съм Лус.
Момичето хвърли бегъл поглед към Маргарет, която стоеше, с намръщено изражение, малко по-встрани.
— Аз съм Стейси. — Въздъхна тежко, театрално и погледна пръстите си. Дланите й бяха широки, с яркочервен лак върху ноктите. — Дано не си счупя нокът. Току-що си направих маникюра.
Оказа се, че Стейси наистина беше наясно с това, което трябваше да се направи. Тя разпръсна на земята всичките принадлежности на палатката.
— Първо, момичета, сте поставили палатката си на погрешно място. Това е много важно, от мен да го знаете.
Докато говореше, с лекота сглоби отделните части на прътите. После съвсем небрежно, ги пъхна през дупките на плата и като по някакво чудо, палатката се издигна.
След като видя, че процесът изисква най-вече, просто здрав разум, Лус усети, че се изчервява. Хвърли поглед към Маргарет, чиито устни бяха свити, от мъка и яд. Стейси ги накара да преместят палатката върху най-равната част на парцела им, като разчистваше камъните от земята, с ботушите си и оглеждаше внимателно, с фенера цялото пространство.
— Номерът е, да не разпъваш палатката си, върху камънаци, бодли или неравности. Веднъж един мой приятел, издигна палатката си, върху някаква подутина, а тя се оказа мравуняк на червени мравки. Проклетите агресивни малки копеленца! Жилят, като дяволи. След като разбуташ дома им, те нападат. Когато първата те ухапе, излъчва някаква миризма, която е, като аларма за останалите и другите дотърчават на мига.
— Феромони — поправи я Маргарет. Когато Стейси я погледна през рамо, с изненадано изражение, жената обясни с учителска интонация: — Мравката излъчва феромони. Това е миризмата, която кара останалите мравки, да идват на тълпи. И да хапят целокупно.
— Какво? — попита Стейси озадачено.
Маргарет направи гримаса.
— Означава всички наведнъж, заедно.
— А, да, да, точно това става — кимна момичето. — Кракът на моя приятел се поду като балон и виеше като банши. Все пак не умря. Макар че му се искаше, толкова много го болеше. Та така, не ви трябва да опъвате палатката си върху мравуняци. Или на място, с по-едър чакъл, защото няма да успеете да забиете колчетата си.
Лус и Маргарет се спогледаха съучастнически.
С помощта на Стейси, укрепиха палатката и забиха стабилно колчетата, за кратко време. Лус си помисли, че блондинката изглеждаше особено доволна, от себе си.
— Не знам за вас, момичета — каза Лус, — но с удоволствие бих седнала край огъня, с чаша вино.
— Чудесна идея — каза Маргарет и се отправи към колата.
Щом отвори вратата, Серена изскочи и се хвърли, право в ръцете на Стейси. Тя възкликна въодушевено нещо като „О, малкото сладко бонбонче на мама!“ и се заигра с нея, а през това време, Маргарет се върна с бутилка червено вино в едната ръка и притеснено изражение на лицето.
Обърна се към Стейси.
— Случайно да имаш тирбушон?
Лека усмивка се появи на лицето на момичето, а в ъгълчетата на очите й, се очертаха няколко дълбоки гънчици.
— Разбира се, че имам. Всяка истинска жена, трябва винаги да има в себе си тирбушон. Това е едно от най-необходимите неща и никога не пътувам без него.
— Ще се радваме, да споделиш чаша вино с нас — каза Лус.
— Вижте какво, мацки. Аз пътувам на стоп с едни момчета. Те са от Джорджия и са истински джентълмени. Но са свободни птици, ако разбирате какво искам да кажа. Следват турнето на „Уайдсприйд паник“.
— О, божичко! — възкликна Маргарет и хвана Лус за ръката. — Обзалагам се, че това са онези типове, които ни показаха задниците си.
Стейси се изкикоти.
