— Много вероятно, да са те. Както казах, целта им е, да си прекарват добре. Отдавна започнаха да пият и, да си призная, вече са съвсем на черешата. — Скръсти ръце на гърдите си и нервно започна, да рови в земята, с тока на ботуша си. Въпреки че изглеждаше спокойна и весела, Лус разпозна блясъка на отчаянието, който се появи за миг в очите й. Блондинката продължи: — Ако нямате нищо против, момичета, ще ви бъда благодарна, да си донеса нещата и да остана при вас, тази нощ. Имам фъстъчено масло. — Червените й устни се разтегнаха в широка усмивка. — И тирбушон. Какво ще кажете?
— Разбира се — отвърна Лус, без колебание.
Мълчанието на Маргарет, беше прекалено дълго, за да се пропусне, но новата им позната бързо се досети, че Лус е тази, която взема решенията, и усмивката озари цялото й лице.
— Страхотно! Само отивам да си взема тирбушона и се връщам веднага.
Подаде Серена на Лус и изчезна в тъмнината.
— Да не си луда? Не я познаваме — възропта Маргарет, като се надигна, да вземе дървата за огъня. — Може да ни ограби, докато спим.
— Първо, съмнявам се, че ще го направи — отвърна момичето и внимателно завърза Серена, за едно от колчетата на палатката. — И второ, и теб не познавах добре, преди да тръгнем заедно на път.
— Вярно е — призна Маргарет. Клекна край огнището и започна грижливо да подрежда съчките за огъня. Изправи се и изтри длани в панталоните си. — Но не се обличам като шоугърла от вариете в Лас Вегас.
— Освен това, не знаеш как да опънеш палатка, мис Скаут. Трябва да те изритат от скаутската организация. И трето, какво имаме за крадене?
Маргарет се изсмя и бузите й поруменяха.
— Права си. Но пък, мога да наклада чудесен огън. Само гледай.
Запали клечка кибрит и коленичи, за да раздуха огъня сред цепениците, подредени в пирамида, между камъните на огнището. Първо се появиха искри, после и пламък. Скоро, под дървата заблестя ярка червена светлина. Маргарет стана и седна на дървената пейка до Лус. Изтупа прахта от коленете и ръцете си, с доволно изражение.
— Ето. Не е зле за зубър, нали?
— Ти си била зубър?
— Аха — отвърна тя и подпря лакти на коленете си. — Какво очакваше? Събирах насекоми. — Засмя се. — Имах очила със стъкла, дебели, като стъклото на бутилките от кока-кола. Направих си операция, когато бях на трийсет години, и сега имам идеално зрение. Съжалявам, че не се наканих по-рано. Но не се оперирах, за да съм по-хубава — добави тя. — Исках просто да виждам по-добре, когато ходех на теренни проучвания, и да не се излагам с очила.
Лус подсвирна изумено.
— Не преставаш, да ме изненадваш.
— Живея, за да те изненадвам — отвърна й Маргарет със смях.
Момичето замълча за миг и погледна внимателно към приятелката си, която се взираше в огъня.
— Направи ми услуга. Дръж се по-мило със Стейси.
Маргарет вдигна глава и я погледна.
— Просто не й вярвам.
— Защото не се облича като теб.
— Можем и така, да го кажем.
— Мисля, че ще изглеждаш добре, с малко повече цвят и блестящи камъчета, по дрехите си.
Маргарет изсумтя и хвърли многозначителен поглед, към измачканите дрехи на Лус. Скръсти ръце на гърдите си, после се втренчи в пътеката, по която щеше да дойде Стейси.
— Знаеш ли — каза тя, в пристъп на внезапна искреност. — Понякога съм си представяла, какво ли ще е, да се облека така. Лъскава и секси. Съблазнителна и лукава, като лисичка. Изисква се доста увереност във външния си вид, нали? — После извърна глава и замечтаното й изражение изчезна. — Е, аз никога не бих носила, толкова тесни дрехи. Просто не е в мой стил.
Лус си спомни, за семплата бежова униформа на Маргарет, за безцветния й апартамент, излязъл, като от страниците на списание, и осъзна, че тя явно беше заровила дълбоко в себе си, тази своя искряща, пламтяща от страст и живот страна.
— О, не знам — каза тя. — Мисля, че във всеки от нас има една малка искра, която чака да пламне отново.
— Смяташ ли? — Маргарет се разсмя и поклати глава.
Седяха така мълчаливо, няколко минути и гледаха, как огънят се разпалва все по-силно. Цепениците пукаха и хвърляха искри, които политаха високо в небето, стелещо се над тях, като черно вълнено одеяло. Скоро обаче, над главите им се разнесе жуженето на комарите, които идваха на ята и ги принудиха да се заровят из торбите си, за спрейовете, против насекоми. Лус видя телефона на Маргарет и се сети, че още не е звъннала на Съли. Поиска й го за малко и набра номера му. Впери поглед в беззвездното небе и слушаше мълчаливо как телефонът звънеше и звънеше напразно, докато накрая се включи гласовата поща.
— Здравейте, тук е Съли. Оставете съобщение и ще се свържа с вас.
