— Почакай. Значи са приключили? — Спомних си какво ми бе казал Михаил за мистериозния проблем, с чието обсъждане бил зает Кралският съвет. Ако бяха свършили, значи можеха да се заемат с нещо друго. Например официалното обявяване на Дмитрий отново за дампир. — Това са страхотни новини. — И ако, когато Татяна ме накара да опиша уменията си, е било свързано с обсъждането… дали наистина имаше реален шанс да бъда определена за пазител на Лиса? Дали кралицата в крайна сметка се е съгласила? Миналата нощ се държа доста приятелски с мен.
Ейдриън ме изгледа с изражение, което не бях виждала досега: съжаление.
— Нямаш представа, нали?
— Нямам представа за какво?
— Роуз… — Той отпусна нежно ръка върху рамото ми. — Кралският съвет току-що е утвърдил декрет, с който възрастта на пазителите се намалява на шестнадесет години. Дампирите ще се дипломират след втората година и веднага ще получават назначения.
— Какво? — Сигурно не бях чула правилно.
— Знаеш колко бяха паникьосани за защитата си и това, че няма достатъчно пазители, нали? — въздъхна той. — Това е тяхното решение да увеличат вашия брой.
— Но второкурсниците са твърде млади! — извиках. — Как може някой да си помисли, че шестнадесетгодишните са достатъчно подготвени, за да се бият?
— Самата ти свидетелства, че са — напомни ми Ейдриън.
Ченето ми увисна, светът около мен застина.
Ейдриън ме побутна нежно, за да ме изтръгне от вцепенението ми.
— Хайде, да вървим. Те още доуточняват подробностите. Обявиха решението на открито заседание и някои хора са… малко разстроени.
— Да, не се съмнявам. — Нямаше нужда да ми го казва втори път. Мигновено понечих да го последвам, когато осъзнах, че съм по пижама. Набързо се преоблякох и се сресах. Все още не можех да повярвам на чутото. Приготовленията ми отнеха само петнадесет минути и веднага излязохме. Ейдриън не беше от най-атлетичните, но закрачи доста бързо, когато се насочихме към сградата, където се помещаваше съветът.
— Как е могло да се случи подобно нещо? — попитах. — Наистина ли смяташ, че… че това, което казах, е изиграло някаква роля? — Възнамерявах думите ми да прозвучат остро и нападателно, но по-скоро приличаха на молба.
Без да спира, той запали цигара, а аз дори не си направих труда да го скастря.
— Явно от доста време се е водила разгорещена дискусия. Гласовете за и против са били почти наравно. Тези, които са настоявали за приемането на резолюцията, са знаели, че трябва да изтъкнат доста доказателства, за да спечелят. Ти си била големият им коз: дампир тийнейджър, който убива стригои наляво и надясно дълго преди да се дипломира.
— Не беше чак толкова дълго — промърморих. Усетих как гневът ми се разпалва. Шестнадесет години? Луди ли са? Та това беше абсурдно. Догади ми се при мисълта, че без да зная, са ме използвали в подкрепа на този декрет. Бях глупачка да си мисля, че са си затворили очите пред всичките ми нарушения на правилата и просто са решили да ме похвалят. Те ме използваха.
Когато пристигнахме, в залата, където заседаваше съветът, цареше истински хаос. Наистина, не бях присъствала на много подобни срещи, но бях сигурна, че не е нормално присъстващите да са събрани на групи и да си викат един на друг.
Дворцовият церемониалмайстор вероятно едва ли обикновено крещеше до прегракване, докато се опитваше да въдвори ред в разбунената тълпа.
Единственото островче на спокойствието сред това разбунено море беше самата Татяна, която седеше търпеливо на мястото си в средата на масата, както изискваше дворцовият етикет. Изглеждаше много доволна от себе си. Останалите членове на съвета напълно бяха изгубили чувство за приличие, скочили на крака също като публиката, спореха помежду си или с всеки друг, който им беше под ръка. Втренчих се смаяно в цялата тази бъркотия, не знаейки какво да направя.
— Кой гласува „за“ и кой „против“? — попитах.
Ейдриън огледа членовете на съвета и започна да ги изброява на пръсти.
— Шелски, Озера, Бадика, Дашков, Конта и Дроздов. Те бяха против.
— Озера? — изненадах се. Не познавах много добре принцеса Евете Озера, но винаги ми се е струвала много надута и неприятна. Сега се изпълних с уважение към нея.
Ейдриън кимна към мястото, където Таша говореше гневно на голяма група хора. Очите й святкаха и тя размахваше буйно ръце.
— Евете явно е била убедена от някои членове на семейството.
Отговорът му ме накара да се усмихна, но само за миг. Беше хубаво, че Таша и Кристиан отново са признати в клана си, но това не разрешаваше най-важния проблем. Можех сама да изброя гласувалите „за“.
— Значи… принц Ивашков е гласувал „за“ — заключих, а Ейдриън сви рамене в нещо като извинителен жест за семейството си. — Също и Лазар, Зеклос, Тарус и Вода.
Това, че семейство Вода ще гласува за допълнителна защита, не беше голяма изненада, имайки предвид неотдавнашното убийство на член на фамилията. Присила дори още не бе положена в гроба и новият принц Александър не изглеждаше особено сигурен на новото си поприще.
Изгледах остро Ейдриън.
