— Това прави само петима от шест. О! — Зацепих. — Мамка му, кралския тайбрек5.
Системата за гласуване на мороите се основаваше върху вота на дванадесет членове, по един от всяка фамилия, и този на управляващия крал или кралица. Наистина, това означаваше, че често едната група разполагаше с два гласа, тъй като много рядко монархът гласуваше против семейството си. Макар че и това се бе случвало. Така че системата трябваше да разполага с тринадесет гласа, за да се предотврати равен резултат при гласуването. Само че… напоследък бе възникнал един проблем. В Кралския съвет нямаше представител на фамилията Драгомир, което означаваше, че сега на практика можеше да се получи равен резултат. При такива редки случаи, според закона на мороите, гласът на монарха имаше допълнителна тежест. Чувала съм, че това винаги е бил спорен момент, но в същото време почти нищо не можеше да се направи. Равен брой гласове в Кралския съвет означаваше, че никога няма да се стигне до решение. Тъй като монарсите се избираха, повечето вярваха, че те ще действат в интерес на всички морои.
— Татяна е била шестият глас — казах. — И нейният е бил решаващият. — Огледах се и видях гняв, изписан по лицата на членовете на фамилиите, които бяха гласували против декрета. Очевидно не всички вярваха, че кралицата е действала в интерес на мороите.
През връзката усетих присъствието на Лиса, така че появата й след няколко секунди не беше изненада. Новините се разпространяваха бързо, макар че тя още не знаеше подробностите. Двамата с Ейдриън й махнахме. Тя беше не по-малко смаяна от нас.
— Как са могли да го направят? — попита, щом приближи.
— Защото са прекалено изплашени, че някой може да
Лиса поклати глава.
— Не, не е само това. Искам да кажа, защо изобщо е свикано това заседание? Всички би трябвало да скърбим след случилото се вчера — публично. Целият двор, не само някаква тайна част от него. Един от членовете на Кралския съвет умря! Не можеха ли да почакат поне да мине погребението? — Видях в съзнанието й да се мяркат картини от онази отвратителна нощ, когато Присила умря пред очите й.
— Но много лесно го замениха — обади се нов глас. Кристиан се бе присъединил към нас. Лиса отстъпи няколко крачки от него, все още ядосана заради Мия. — И всъщност моментът е идеален. Тези, които са го искали, просто са се възползвали от ситуацията. Всеки път, когато има голяма битка със стригоите, мороите се паникьосват. Страхът е накарал мнозина да подкрепят това решение. И ако някои от членовете на съвета са се колебаели, то битката окончателно ги е убедила.
Беше доста мъдро изказване от страна на Кристиан и Лиса беше впечатлена, въпреки обърканите си чувства към него. Дворцовият церемониалмайстор най-сетне успя да надвика крясъците на публиката. Запитах се дали ще се усмирят, ако Татяна се изправи и им се разкрещи да млъкнат. Но не. Това навярно беше под достойнството й. Тя продължаваше да седи спокойно, сякаш не се случваше нищо необичайно.
Въпреки това бяха нужни още няколко минути, преди всички да се успокоят и да заемат местата си. Аз и приятелите ми побързахме да се настаним на първите свободни места, които ни попаднаха пред очите. След като най-после се възцари тишина и спокойствие, изтощеният церемониалмайстор даде думата на кралицата.
Тя удостои насъбралото се множество с величествена усмивка и заговори с най-повелителния си тон:
— Бихме искали да благодарим на всички, че дойдохте днес, за да изразите вашите… мнения. Зная, че някои все още се колебаят относно това решение, но то бе взето при стриктно спазване на законите на мороите — закони, утвърдени от векове. Много скоро ще свикаме друга сесия, за да чуем какво имате да кажете, но
Тя сведе глава за миг, което вероятно бе израз на скръб. Припомних си миналата нощ, когато гласът й се задави, докато говореше за Присила. Дали е било преструвка? Дали смъртта на най-добрата й приятелка е била удобен начин за Татяна, за да прокара решението си? Сигурно… сигурно, не можеше да е толкова бездушна.
Кралицата вдигна глава и продължи:
