Духовна връзка полностью

Зарадвах се, че храната пристигна, защото мозъкът ми продължаваше да работи мудно. Яйчените ролца ми предоставяха идеалната възможност да помисля.

— Наистина ли е толкова лесно? — попитах накрая.

Робърт изсумтя.

— Изобщо не е лесно.

— Но ти току-що каза… каза, че имаме нужда само от сребърен кол, омагьосан с духа. Тогава ще убия стригоя с него. — Или няма да го убия. Техническите подробности не бяха важни.

Робърт отново се усмихна.

— Не ти. Ти не можеш да го направиш.

— Тогава кой… — Млъкнах и останалата част от думите замряха на устните ми. — Не. Не.

— Целунатите от сянката не притежават дарбата на живота. Само тези, които са благословени с духа — обясни той. — Въпросът е кой е способен да го направи? Нежното момиче или Пияния глупак? — Погледът му се стрелна между Лиса и Ейдриън. — Залагам на Нежното момиче.

Думите му ме изтръгнаха от смаяното ми състояние.

Всъщност тъкмо те разбиха всичко, тази недостижима мечта да спася Дмитрий.

— Не — повторих. — Дори и да беше възможно, а аз не съм сигурна, че мога да ти вярвам, тя не може да го направи. Аз няма да й позволя.

Внезапно и не по-малко смайващо от разкритията на Робърт, Лиса се извъртя към мен, а гневът й нахлу през връзката ни.

— И откога ти имаш право да ми казваш какво мога или не мога да правя?

— Откогато не си спомням да си се обучавала за пазител и да си се научила да пронизваш стригой — отвърнах накрая, като се опитвах да запазя гласа си спокоен. — Ти удари Рийд, но това не беше достатъчно.

Когато Ейвъри Лазар се опита да завладее съзнанието на Лиса, тя изпрати своя целунат от сянката брат да й свърши малко мръсна работа. С моя помощ Лиса го удари и неутрализира. Справи се страхотно, но юмручните удари никак не й харесаха.

— Но го направих, нали? — възкликна тя сега.

— Лис, да раздаваш удари е нищо в сравнение с това да пронижеш стригой. И това дори не включва факта, че първо трябва да се доближиш до него. Мислиш ли, че може да си близо до някой стригой, без той да те ухапе или да прекърши врата ти? Не.

— Ще се науча. — Решителността в гласа й и вътрешната й непоколебимост да го стори може и да заслужаваха възхищение, но на пазителите бяха нужни доста години, за да получат нужните умения и при все това мнозина загиваха.

Ейдриън и Еди явно се чувстваха неудобно насред нашата караница, но Виктор и Робърт изглеждаха по-скоро заинтригувани и развеселени. Това никак не ми хареса. Не бяхме тук за тяхно развлечение. Опитах се да отклоня опасната тема и отново се обърнах към Робърт.

— Ако някой, който владее духа, върне обратно стригой, тогава тази личност ще стане целуната от сянката. — Не изтъкнах на Лиса очевидното заключение. Част от това, което бе накарало Ейвъри да полудее (освен ефектите от нормалното използване на магията на духа), беше връзката с повече от една персона. По този начин се създаваше нестабилна ситуация, която много бързо водеше замесените в нея към мрака и лудостта.

Очите на Робърт се замъглиха и той се втренчи някъде зад мен.

— Връзката се формира, когато някой умре. Душата напуска тялото му и се премества в света на мъртвите. А завръщането й обратно го превръща в целунат от сянката. И той остава завинаги белязан от смъртта. — Погледът му внезапно се избистри и се насочи към мен. — Както си белязана и ти.

Не отклоних очи, макар че от думите му ме полазиха ледени тръпки.

— Стригоите са мъртви. Да спасиш стригой означава, че душата му също ще се върне от света на мъртвите.

— Не — възрази той. — Техните души не се преместват. Техните души остават да витаят… нито в този свят, нито в следващия. Това е грешно и противоестествено. Тъкмо то ги прави това, което са. Убиването или спасяването на стригой изпраща душата му обратно в нормалното й състояние. Няма връзка.

— Тогава няма опасност — каза ми Лиса.

— С изключение на тази, че стригоят ще те убие — изтъкнах аз.

— Роуз…

— Ще довършим този разговор по-късно. — Изгледах я твърдо. Погледите ни останаха кръстосани за миг, после тя се обърна към Робърт. През връзката все още усещах упорство, което никак не ми хареса.

— Как омагьосваш сребърния кол? — попита го тя. — Аз все още се уча.

Отворих уста, за да я смъмря отново, но размислих. Може би Робърт грешеше. Може би, за да се преобрази един стригой, е нужен само кол, омагьосан с духа. Навярно смяташе, че може да го извърши само владеещ духа, защото той го бе направил. Поне така твърдеше. Освен това предпочитах Лиса да е заета с магията, отколкото с битки. А ако омагьосването се окаже прекалено трудно, може би тя щеше да се откаже.

Робърт погледна към мен, след това към Еди.

— Един от вас сигурно има в себе си кол. Ще ти покажа.

— Не можеш да извадиш кол на публично място! — възкликна Ейдриън и беше напълно прав. — Освен че ще изглежда странно за околните, е съвсем очевидно, че е оръжие.

— Той е прав — съгласи се Еди.

— Бихме могли да се върнем в стаята след вечеря — предложи Виктор.