И един от тях… един от тях…
— Не — промълвих, докато се хвърлях към най-близкия стригой — беше жена. Около нас се бяха появили трима стригои.
Еди също се задейства и двамата се опитвахме да избутаме мороите зад нас. Те не се нуждаеха от много подканяне. При вида на стригоите мороите заотстъпваха, образувайки нещо като тесен клин. Заради мигновените рефлекси на Еди и паниката на мороите бях сигурна, че никой не е забелязал това, което вече бях видяла.
Дмитрий беше сред тях.
Той изглеждаше съвсем същият, с тази тебеширена белота на лицето и червените пръстени около зениците на очите, които така силно контрастираха с меката, дълга до брадичката кестенява коса и иначе прекрасните черти на лицето му. Дори носеше дълго кожено палто. Сигурно беше ново, тъй като предишното доста се разкъса при последната ни битка на моста. Откъде се снабдяваше с тях?
— Махайте се оттук! — изкрещях. Думите ми бяха насочени към мороите, докато колът ми се забиваше в сърцето на жената стригой. Моментното объркване в коридора се оказа по-пагубно за нея, отколкото за мен. Тя се откри, а и не очакваше да съм толкова бърза. Убила съм много стригои, защото са ме подценявали.
Еди нямаше моя късмет. Той се препъна, когато Виктор се мушна покрай него, което позволи на другия стригой отпред — мъж — да запрати Еди в стената. Все пак това бе ситуация, с която се бяхме сблъсквали и преди и Еди реагира блестящо. Той тутакси се окопити от удара и след като мороите вече не му се пречкаха, се хвърли към стригоя и двамата влязоха в люта схватка.
А аз? Моето внимание бе насочено към Дмитрий.
Прекрачих падналата жена стригой, без дори да я погледна. Дмитрий изчакваше отзад, изпращайки подчинените си на предната линия на битката. Навярно защото го познавах толкова добре, подозирах, че той не бе изненадан, че ще се справя с единия стригой толкова бързо, а Еди ще затрудни другия. Съмнявах се, че му пукаше дали те ще оцелеят, или ще умрат. Те бяха само за отвличане на вниманието, за да се добере до мен.
— Нали те предупредих — заговори ме Дмитрий. Очите му бяха едновременно развеселени и пронизващи. Наблюдаваше всяко мое движение, двамата подсъзнателно се копирахме един друг, изчаквайки сгодния момент за атака. — Предупредих те, че ще те намеря.
— Да — отвърнах, като се опитах да не обръщам внимание на ръмжащите звуци, които издаваха Еди и другият стригой. Еди щеше да го победи. Знаех, че може. — Получих писмата ти.
По устните му пробягна усмивка, която разкри острите кучешки зъби, събуждайки у мен смесица от копнеж и отвращение. Тутакси пропъдих тези чувства. Преди се бях поколебала при срещата с Дмитрий и едва не бях изгубила живота си. Нямаше да позволя да се случи отново, а адреналинът, пулсиращ в тялото ми, ми напомняше, че в тази битка залогът е аз или той.
Той направи първото движение, но аз го избегнах — почти го предусетих. Това беше проблемът при нас. Познавахме се толкова добре — знаехме движенията си. Разбира се, това не означаваше, че бяхме равностойни противници. Дори като дампир той беше много по-опитен от мен, а като стригой уменията му се бяха увеличили.
— И въпреки това си тук — усмихна се той. — Съвсем глупаво си излязла навън, когато е трябвало да останеш на безопасно място в кралския двор. Не можах да повярвам, когато шпионите ми докладваха.
Не отвърнах нищо, а вместо това замахнах силно с кола. Той отскочи ловко встрани. Не се изненадах, че има шпиони дори през деня. Той контролираше мрежа от стригои и човешки създания и знаех, че има очи и уши, които наблюдават двора. Въпросът беше: как, по дяволите, бе влязъл в хотела посред бял ден? Дори да разполагаха с доверени лица сред човеците на летището или да следяха кредитните карти, както бе направил Ейдриън, Дмитрий и приятелите му стригои би трябвало да изчакат падането на нощта, за да влязат тук.
Не, не беше необходимо, осъзнах миг по-късно. Стригоите имаха начини да се справят с почти всяка ситуация. Камиони и ванове с тъмни, напълно защитени от слънчевата светлина купета. Подземни входове. Мороите, които искаха да отидат в някое от казината от хотела си, без да бъдат забелязани, познаваха тайните тунели, свързващи съответните сгради. Дмитрий сигурно също знаеше за тях. След като бе чакал да изляза извън защитата на магическите пръстени, бе направил всичко необходимо, за да се добере до мен. По-добре от всеки друг познавах изключителната му съобразителност и невероятни възможности.
