Лицето му запазваше все същото любезно и невъзмутимо изражение. Вгледах се изпитателно в него, като се надявах, че физиономията ми красноречиво показва недоверието ми. Въпреки нетърпението да разбере повече, усещах, че и Лиса се колебае. Нямаше желание да следва предложенията на Виктор. В миналото и двете бяхме свидетели колко отчаяно Виктор преследва плановете си. Беше убедил собствената си дъщеря да стане стригой, за да му помогне да избяга от затвора. Доколкото знаехме, планираше същото и за…
— Това е! — ахнах аз. Усетих как очите ми се разширяват, докато се взирах в него.
— Това е какво? — попита Виктор.
— Заради това си накарал Натали да се превърне в стригой. Мислил си… знаел си за това. За това, което е направил Робърт. Смятал си да използваш силата й като стригой, а след това той е щял да я превърне обратно в морой.
И без това бледото лице на Виктор пребледня още повече и сякаш се състари пред очите ни. Самодоволното му изражение изчезна и той извърна глава.
— Натали отдавна е мъртва — рече сковано. — Няма смисъл да я обсъждаме.
След това някои от нас се насилиха да ядат, но яйчените ролца ми се сториха безвкусни. Двете с Лиса мислехме за едно и също. От всички грехове на Виктор винаги съм смятала убеждаването на дъщеря му да се превърне в стригой за най-ужасния. Това беше, което завинаги го затвърди в моите очи като чудовище. Внезапно бях принудена да преосмисля нещата — да преоценя
— Можем да се качим в стаята, след като приключим с вечерята — заявих накрая. — Но не за дълго. — Последните ми думи бяха предназначени за Виктор и Робърт. Робърт, изглежда, отново се бе отнесъл в собствения си свят, но Виктор кимна.
Стрелнах Еди с поглед и той ми кимна кратко, но неговият жест имаше по-различно значение. Той разбираше риска да заведем двамата братя на усамотено място. Еди ми казваше, че ще бъде още по-внимателен — не че вече не беше.
Когато свършихме вечерята, двамата с Еди бяхме изпълнени с напрежение. Той вървеше близо до Робърт, а аз — до Виктор. Лиса и Ейдриън бяха между двамата братя. Въпреки че се движехме толкова близо, никак не беше лесно да прекосим претъпканото казино. На пътя ни постоянно се изпречваха хора, заобикаляха ни, промушваха се помежду ни… истински хаос. На два пъти групата ни бе разделяна от нехайни туристи. Вече почти стигнахме до асансьорите, но аз ставах все по-неспокойна от възможността Виктор или Робърт да хукнат сред множеството.
— Трябва да се махнем от тази тълпа! — извиках на Еди.
Той ме удостои е едно от кратките си кимвания и зави рязко наляво, с което ме изненада. Подкарах Виктор в същата посока, а Лиса и Ейдриън отстъпиха встрани, за да не изостанат от нас. Бях озадачена, докато не видях, че приближаваме към коридор с надпис: АВАРИЕН ИЗХОД. Далеч от оживеното казино, нивото на шума значително бе намаляло.
— Предположих, че тук сигурно има стълби — обясни Еди.
— Съобразителен пазител — усмихнах му се аз.
След още един завой видяхме отдясно шкафа на чистачките, а пред нас: врата със знак за стълби. Вратата, изглежда водеше навън и към горните етажи.
— Идеално — промърморих.
— Вие май бяхте… на десетия етаж — изтъкна Ейдриън. Това беше първият път, когато проговори от доста време.
— Едно малко упражнение няма да ни… по дяволите. — Заковах се пред вратата. Имаше малък предупредителен надпис, който гласеше, че алармата ще се задейства, ако вратата се отвори. — Трябваше да се сетя.
— Съжалявам — промълви Еди, сякаш беше лично отговорен.
— Вината не е твоя. — Обърнах се. — Връщаме се обратно. — В крайна сметка щеше да се наложи да рискуваме и да минем през тълпата. Може би обиколката бе уморила достатъчно Виктор и Робърт, за да нямат желание да избягат. И двамата не бяха в първа младост, а Виктор все още не се чувстваше добре.
Лиса беше прекалено напрегната, за да мисли за това, че я карат да обикаля, но Ейдриън ми хвърли поглед, който красноречиво казваше, че смята това мотаене наоколо за чиста загуба на времето му. Разбира се, той смяташе, че цялата тази работа с Робърт е загуба на време. Бях искрено изненадана, че реши да дойде с нас в стаята. Очаквах да остане в казиното в компанията на цигарите и поредното питие.
Еди, начело на групата ни, направи няколко крачки към казиното в дъното на коридора. И тогава го усетих.
— Спри! — изкрещях.
Той реагира мигом и застина в тясното пространство. Последва малко объркване. От изненада Виктор се спъна в Еди, а след това Лиса се спъна във Виктор. Инстинктът накара Еди да посегне към сребърния си кол, но моят вече беше изваден. Сграбчих го веднага щом почувствах гаденето.
Между нас и казиното имаше стригои.
