Духовна връзка полностью

— Той беше готин тип — отвърна Кристиан. — А ако има начин отново да бъде превърнат в дампир? Да, това би било удивително. Но има и нещо повече… не става дума само за него. Ако има начин да се спасят всички стригои, това ще промени нашия свят. Искам да кажа, не че не ми харесва идеята да ги подпаля след всички ужасни убийства, които са извършили. Но ако можем да спрем тези убийства? Това е ключът към спасението. На всички нас.

За миг Лиса остана безмълвна. Кристиан говореше с такава страст и от него се излъчваше надежда, каквато тя не бе очаквала. Беше… трогателно и увличащо.

Той побърза да се възползва от мълчанието й.

— Освен това няма начин да успееш, без някой да те учи и да ти помага. А и аз бих искал да намаля шансовете да те убият, защото дори и Роуз да ти забрани, зная, че си решила да опиташ и няма да се откажеш.

Лиса остана мълчалива още известно време, обмисляйки ситуацията. Четях мислите й и никак не ми се нравеше насоката, която бяха поели.

— Тръгваме в шест сутринта — рече тя накрая. — Можеш ли да ме чакаш долу във фоайето в пет и половина? — Татяна нямаше да изпадне във възторг, когато чуе за новия й избор на придружител, но Лиса беше сигурна, че ще успее да я убеди в последната минута.

Той кимна.

— Ще бъда там.

Отново в стаята си, аз бях напълно втрещена. Лиса щеше да се опита да се научи как се пронизва стригой — зад гърба ми — при това Кристиан щеше да й помага. Откакто бяха скъсали, тези двамата постоянно се зъбеха един на друг. Би трябвало да се чувствам поласкана, че заради мен отново щяха да бъдат заедно, но не бях. Всъщност им бях бясна.

Обмислих възможностите си. В сградите, където бяхме настанени двете с Лиса, нямаше рецепция, нито служители, които да следят за спазването на някакъв вечерен час, както в общежитията ни в училище, но персоналът бе инструктиран да уведоми някой от пазителите в главната квартира, ако започна да имам твърде оживени социални контакти. Ханс също ми бе казал да стоя далеч от Лиса до второ нареждане. Размишлявах известно време дали си струва Ханс да ме извлече от стаята на Лиса и накрая измислих алтернативен план. Беше късно, но не твърде късно. Излязох от стаята и отидох до съседната врата. Почуках, като се надявах съседката ми да е още будна.

Тя беше дампир на моята възраст и наскоро се бе дипломирала в друго училище. Нямах мобилен телефон, но я бях видяла да говори по един по-рано през деня. След минута тя ми отвори вратата и за щастие личеше, че още не си е легнала.

— Здрасти — поздрави ме тя, съвсем разбираемо изненадана.

— Здрасти. Може ли да използвам мобилния ти телефон?

Не исках да натоварвам сметката й с разговор, а и Лиса можеше просто да ми затвори. Съседката ми сви рамене, върна се в стаята си и след секунда се върна с телефона в ръка. Бях запомнила номера на Лиса и й изпратих съобщение.

Зная какво смяташ да направиш и ти казвам, че това е ЛОША идея. Когато ви намеря, и двамата ще ви изритам по задниците.

Върнах телефона на собственичката му.

— Благодаря. Ако получиш отговор, ще ми кажеш ли?

Тя ми кимна, че ще го направи, но аз не очаквах отговор. Все пак го получих, макар и по друг начин. Върнах се в стаята си и в съзнанието на Лиса тъкмо когато от телефона й се разнесе мелодия — знак, че е получила съобщение. Кристиан си бе тръгнал и тя прочете текста ми с тъжна усмивка. Отговорът дойде през връзката. Тя знаеше, че я наблюдавам.

Извинявай, Роуз. Това е риск, който ще поема. Ще го направя.

Тази нощ се мятах и въртях в леглото, все още ядосана на това, което се опитваха да направят Лиса и Кристиан. Не мислех, че изобщо ще мога да заспя, но след това Ейдриън се появи в съня ми и стана ясно, че физическото изтощение е взело връх над умствената възбуда.

— Лас Вегас? — попитах.

Сънищата на Ейдриън винаги се случваха на различни места по негов избор. Тази нощ стояхме на булевард „Стрип“, много близо до мястото, където двамата с Еди се срещнахме с Ейдриън и Лиса в грандхотел „Ем Джи Ем“. Ярките светлини и неоновите надписи на хотелите и ресторантите проблясваха в мрака, но в сравнение с реалността цялата сцена беше някак загадъчно притихнала. В този Лас Вегас на Ейдриън нямаше коли и хора. Приличаше на призрачен град.

Той се усмихна, облегнат на висок стълб, облепен с рекламни афиши на концерти и фирми, предлагащи компаньонки.

— Е, май всъщност нямахме достатъчно възможност да му се насладим, докато бяхме там.