— Аз все още… все още искам между нас да се получи — рекох плахо. — Ще се опитам, дори и той да се върне. Просто ми е трудно да се откажа от някого, на когото държа.
— Зная. Направила си всичко от любов. Не мога да ти се сърдя заради това. Глупаво е, но такава е любовта. Имаш ли представа какво бих направил за теб? За да си в безопасност?
— Ейдриън…
Не можех да срещна погледа му. Внезапно се почувствах недостойна. Лесно можеше да се подведеш и да подцениш Ейдриън. Затова просто оброних глава на гърдите му и се отпуснах в прегръдката му.
— Съжалявам.
— Съжалявай, задето излъга — прошепна той и ме целуна по челото. — Не съжалявай, че си го обичала. Да, това е част от теб, част, на която трябва да позволиш да си отиде, но в същото време тъкмо това те прави такава, каквато си.
Ейдриън беше прав, макар че дяволски ме беше страх да си го призная. Имах възможност. Имах възможност да спася Дмитрий, но се провалих. Лиса нямаше да стигне доникъде със сребърния кол, което означаваше, че наистина трябваше да се отнасям към Дмитрий така, както всички останали: той беше мъртъв. А аз трябваше да продължа.
— По дяволите — промърморих.
— Какво? — попита Ейдриън.
— Мразя, когато си толкова разумен. Това е моя работа.
— Роуз — заговори той, опитвайки се да запази сериозния тон, — идват ми наум много думи, с които да те опиша, като
Засмях се.
— Добре, тогава моята работа е да бъда по-малко лудата от двама ни.
Той се замисли.
— Бих могъл да се съглася.
Приближих устни до неговите и дори във връзката ни да имаше много объркани неща, в целувката нямаше нищо несигурно. Да се целуваме насън беше същото като в реалния живот. Сякаш ни заля гореща вълна и цялото ми тяло изтръпна от сладостна възбуда. Ейдриън пусна ръцете ми и ги плъзна около кръста ми, притегляйки ме по-плътно към гърдите си. Осъзнах, че е време да повярвам в това, което казвах. Животът продължаваше. Дмитрий може и да си е отишъл, но аз можех да имам нещо с Ейдриън — или поне докато работата ми не ни раздели. Ако, разбира се, получа такава. По дяволите, ако Ханс продължи да ми възлага канцеларска работа тук и Ейдриън продължи да мързелува и да не върши нищо, двамата бихме могли да бъдем вечно заедно.
Целувахме се дълго, притискайки все по-плътно телата си. Накрая аз сложих край. Ако се любиш в съня, дали това означава, че
Отстъпих назад и Ейдриън разбра.
— Намери ме, когато получиш малко свобода.
— Надявам се да е скоро — отвърнах. — Пазителите не могат да ме държат вечно наказана.
Ейдриън изглеждаше скептичен по въпроса, но не каза нищо и сънят изчезна. Върнах се в леглото си и в собствените си сънища.
Единственото, което ме спря да пресрещна Лиса и Кристиан, когато се срещнаха рано на другата сутрин във фоайето на нейната сграда, беше, че Ханс ме извика на работа дори още по-рано. Възложи ми да се оправям с куп бумаги — и то тъкмо в подземието, по зла ирония на съдбата — оставяйки ме да картотекирам документи и да кипя от безсилен гняв, докато наблюдавах Лиса и Кристиан през връзката. Приех го като доказателство за умението ми да върша няколко работи наведнъж, след като едновременно подреждах картотеката по азбучен ред и ги шпионирах.
Ала разузнавателната ми дейност бе прекъсната от един глас:
— Не очаквах да те заваря отново тук.
Примигнах, излязох от съзнанието на Лиса и вдигнах глава от документите. Пред мен стоеше Михаил. На фона на усложненията, последвали инцидента с Виктор, почти бях забравила участието на Михаил в нашето „бягство“. Оставих папките и му се усмихнах неуверено.
— Да, странни са обратите на съдбата, нали? Сега всъщност те ми
— Така е. Доколкото чух, имаш огромни неприятности.
Усмивката ми се превърна в гримаса.
— Не ми го напомняй. — Огледах се, макар да знаех, че сме сами. —
Той поклати глава.
— Никой не знае какво съм направил.
— Добре.
Поне един се бе измъкнал невредим от този провал. И без това се чувствах достатъчно виновна, не исках и той да тежи на съвестта ми.
Михаил се наведе, така че очите му да са на едно ниво с моите и отпусна ръце върху масата, край която седях.
— Успя ли? Струваше ли си?
— Трудно е да се отговори на този въпрос.
Той повдигна вежди.
— Случиха се някои… не толкова успешни неща. Но научихме това, което искахме да знаем. Или поне вярваме, че е така.
Михаил затаи дъх.
— Научили сте как се възстановяват стригои?
— Така мисля. Ако информацията ни е вярна, тогава — да. Само че дори и да е вярна… ами, не е толкова лесно да се направи. На практика е почти невъзможно.
— За какво става дума?
