Духовна връзка полностью

„Новите“ пазители на Лиса — Серена и Грант — бяха с нея, както и още трима, които кралицата бе изпратила. Татяна бе разрешила на Кристиан да я придружи и изобщо не бе възразила, както Лиса се опасяваше, което отново ме накара да се замисля дали кралицата беше толкова ужасна, както винаги съм вярвала. Присила Вода, близка съветничка на кралицата, която двете с Лиса харесвахме, също беше член на групата, която заедно с Лиса щеше да обиколи университета. Двама от допълнителните пазители бяха с Присила, а третият с Кристиан. Всички вечеряха заедно и се оттеглиха по стаите си. Серена остана с Лиса в нейната стая, а Грант застана на пост пред вратата. Двойка пазители — за това се бях обучавала. Това, което очаквах през целия си живот да правя за Лиса.

Серена беше идеалният пример за резервиран пазител. Беше в стаята, но присъствието й оставаше незабележимо, докато Лиса оправяше дрехите си. Почукването на вратата тутакси задейства Серена. Със сребърен кол в ръка тя приближи до вратата и погледна през шпионката. Не можех да не се възхитя на бързината й, въпреки че част от мен продължаваше да вярва, че никой друг нямаше да защитава Лиса по-добре от мен.

— Дръпни се назад — каза Серена на Лиса.

Миг по-късно напрежението на пазителката леко намаля и тя отвори вратата. На прага стояха Грант и Кристиан.

— Дошъл е да те види — обяви Грант, сякаш не беше очевидно.

Лиса кимна.

— Нека влезе.

Кристиан пристъпи вътре, а Грант се отдръпна. Кристиан изгледа многозначително Лиса и кимна леко към Серена.

— Хей, хм, ще имаш ли нещо против да ни оставиш малко насаме? — Още докато изговаряше думите, лицето на Лиса поруменя. — Искам да кажа… ние само… ние само трябва да поговорим за някои неща, това е всичко.

Серена запази невъзмутимото си изражение, но беше ясно, че си мисли, че двамата ще правят нещо повече, а не само да говорят. Обикновените срещи между тийнейджърите не бяха сред най-горещите клюки в света на мороите, но Лиса бе известна и привличаше малко повече внимание с любовните си афери. Серена сигурно знаеше, че Кристиан и Лиса са били гаджета, но са се разделили. Сега явно смяташе, че отново са заедно. А поканата на Лиса той да я придружи на това пътуване потвърждаваше тази догадка.

Серена се огледа предпазливо. Винаги бе трудно да се постигне баланс между защитата и личното пространство в отношенията между един морой и неговия пазител, а в подобна хотелска стая беше още по-трудно. Ако бяха по разписанието на вампирите, когато всички спяха през деня, не се съмнявах, че Серена щеше да е в коридора при Грант. Но навън беше тъмно, а един стригой би могъл да проникне дори през прозорец на петия етаж. Серена не гореше от желание да остави сама новата си повереница.

Хотелският апартамент на Лиса се състоеше от просторна дневна, която преминаваше в работен кабинет и спалня в съседство, към която водеше двойна френска врата с матирани стъкла. Серена кимна към вратата.

— Какво ще кажете да отида там? — Умна идея. Така щеше да им осигури уединение и в същото време ще бъде наблизо. Тогава Серена осъзна многозначителността на думите си и се изчерви. — Искам да кажа… осен ако вие не искате да отидете там, тогава аз…

— Не! — възкликна Лиса още по-смутена. — Така е добре. Ние ще останем тук. Ние само ще поговорим.

Не бях сигурна в чия полза беше това — на Кристиан или Серена, но тя кимна и изчезна в спалнята с една книга, с което ми напомни за Дмитрий. Затвори вратата. Лиса не беше сигурна колко се чува в другата стая, затова пусна телевизора.

— Господи, това е ужасно — изпъшка тя.

Кристиан изглеждаше съвсем спокоен, когато се облегна на стената. Обикновено не си падаше по официалностите, но се бе облякъл за вечерята и още носеше същите дрехи. Стояха му добре, въпреки вечните му оплаквания колко мрази официалното облекло.

— Защо?

— Защото тя си мисли, че ние… тя си мисли, че ние… ами, сещаш се.

— Е, и? Какво толкова?

Лиса завъртя очи.

— Ти си мъж. Разбира се, че за теб няма значение.

— Хей, не е като да не сме били заедно. Освен това е по-добре да си мисли това, отколкото да знае истината.

Намекът за някогашния им сексуален живот събуди смесени чувства у Лиса — смущение, гняв и копнеж, но тя в никакъв случай нямаше да се издаде.

— Добре. Да се заемем с работа. За нас и без това сега е ден и едва ли ще можем да заспим скоро. Откъде да започнем? Да донеса ли сребърния кол?

— Още няма нужда. Първо трябва да упражним някои основни защитни движения. — Той се изправи, отиде в средата на стаята, като по пътя влачеше една маса.

Кълна се, че ако всичко не беше толкова сериозно, щях да умра от смях, докато ги наблюдавах как се готвят сами да тренират бойни техники.

— Добре — рече Кристиан. — Ти вече знаеш как да удряш.

— Какво? Нищо не зная!

Той се намръщи.

— Ударила си Рийд Лазар. Роуз го спомена най-малко сто пъти. Никога не съм я виждал толкова да се гордее с нещо.

— Веднъж в живота си съм ударила една-единствена персона — изтъкна Лиса. — А и Роуз ме наставляваше. Не съм сигурна, че бих могла отново да го направя.