Кристиан кимна. Изглеждаше разочарован, но не от неуменията й, а защото по природа си беше нетърпелив и искаше да пристъпи направо към същността на нещата. Въпреки това той се оказа изненадващо търпелив учител, докато й обясняваше основните правила на изкуството да сипеш удари и да раздаваш юмруци. В интерес на истината много от движенията бе изкопирал от мен.
Той се оказа доста прилежен ученик. Но беше ли на нивото на един пазител? Не. Дори не се доближаваше. А Лиса? Тя беше умна и съобразителна, ала не беше създадена да се бие, без значение колко старание влагаше да се научи. Ударът, който нанесе на Рийд Лазар, беше направо красив, но беше очевидно, че битките никога нямаше да бъдат нейната стихия. За щастие Кристиан започна с прости движения за отбягване и отклоняване на удари, както и наблюдение на противника. Лиса беше начинаеща, но доста обещаваща. Кристиан, изглежда, притежаваше вродени умения, но винаги съм смятала, че тези, които владеят духа, имат нещо като свръхестествен инстинкт относно следващите действия на останалите. Макар да се съмнявах, че би свършило работа при схватка със стригои.
Малко след това Кристиан мина към нападение и тогава нещата станаха зле.
Нежната природа на Лиса, както и инстинктите й да лекува й пречеха да удари с пълна сила от страх да не го нарани. Когато той осъзна какво става, избухливият му нрав взе да се проявява.
— Хайде! Не се колебай, удряй!
— Не се колебая — възрази тя и го удари е юмрук в гърдите толкова слабо, че Кристиан дори не помръдна.
Той прокара раздразнено ръка през косата си.
— Изобщо не се стараеш! Виждал съм те да удряш врата по-силно, отколкото сега мен.
— Това е нелепо сравнение.
— И — додаде той — не се целиш в лицето ми.
— Не искам да ти оставя белег!
— Е, като го даваме толкова леко, няма опасност от това — промърмори Кристиан. — Освен това веднага ще ме излекуваш.
Разправията им ме забавляваше, но не ми се понрави нехайството, с което я насърчаваше да използва духа. Все още не се бях отърсила от вината за фаталните последствия, които можеше да има върху Лиса нахлуването ни в затвора Тарасов.
Кристиан се протегна, сграбчи я за китката и я дръпна към себе си. Сви пръстите й в шепата си и бавно й показа как да удари с юмрук нагоре, като се целеше в лицето си. Беше по-съсредоточен да й демонстрира техниката на движението, така че юмрукът й само леко го погали.
— Виждаш ли? Извий ръка нагоре. Ударът трябва да е тук. Не се страхувай, че ще ме нараниш.
— Не е толкова просто…
Протестът й замря и двамата внезапно осъзнаха ситуацията, в която се намираха. Телата им почти се допираха, а пръстите му обвиваха китката й. Топли и влажни до кожата й, те изпращаха електрически вълни по тялото й. Въздухът помежду им натежа, сякаш щеше да ги обвие и погълне. От разширените очи на Кристиан и начина, по който пое рязко дъх, можех да се обзаложа, че близостта й му действаше по същия начин, както неговата на нея.
Той се окопити, пусна ръката й и отстъпи назад.
— Е — рече грубо, — предполагам, че май не си особено сериозна в намерението си да помогнеш на Роуз.
И тогава се случи. Въпреки сексуалното напрежение помежду им, забележката му запали гнева у Лиса. Тя стисна юмрук, завъртя ръка и здравата го цапардоса в лицето, хващайки го напълно неподготвен. Ударът не притежаваше елегантността на онзи, с който беше зашеметила Рийд, но беше доста силен. За съжаление при рязкото движението тя изгуби равновесие и полетя към него. Двамата се строполиха заедно на пода, като събориха малката масичка наблизо с лампата върху нея. Лампата се удари в ъгъла на масата и се счупи.
Междувременно Лиса се бе стоварила върху Кристиан. Ръцете му инстинктивно я обгърнаха и ако преди малко се намираха на сантиметри един от друг, сега бяха плътно притиснати. Взираха се един в друг, а сърцето на Лиса туптеше бясно в гърдите й. Около тях сякаш отново захвърчаха електрически искри от обзелата ги възбуда, а за Лиса, изглежда, целият свят се бе съсредоточил в устните на Кристиан. По-късно и двете се питахме дали щяха да се целунат, но точно в този миг Серена нахлу в стаята.
Заела стойка на пазител, със сребърен кол в ръка, тя бе готова да се изправи срещу армия стригои. Бойният й вик замря на устните, когато видя сцената, разкрила се пред очите й: това, което приличаше на романтична прелюдия. Макар и доста странна, имайки предвид зачервената и започваща да се подува буза на Кристиан и съборената лампа. Ситуацията бе доста конфузна за всички, а бойната атака на Серена премина в смущение.
— О — промълви тя несигурно. — Съжалявам.
Лиса изпита срам и презрение към себе си, задето Кристиан й въздействаше по този начин. А й му беше бясна. Побърза да се отдръпне и седна. Във възбуденото си и объркано състояние тя реши да изясни, че в ситуацията няма нищо романтично.
