Расбак иска да я разпита за родителите ѝ. В случаите на отвличане времето е от ключово значение. Но тя не може да говори. Трябва да я остави да се наплаче.
— Как се казват родителите ѝ? — обръща се Расбак към Нико.
— Ричард и Алис Уелс — отговаря съпругът. Следователят си записва имената им в бележника си. Мей най-сетне успява да се съвземе и казва:
— Родителите ми имат много пари.
— Какво значи много? — пита Расбак.
— Не зная точно — отговаря Мей, — но мисля, че състоянието им възлиза на около двадесет милиона, може би повече. Само че това не е известно на всички, нали разбирате.
Расбак поглежда към Нико. Лицето му е напълно безизразно.
— Искам да се обадя на майка ми — казва Мей.
Отношенията между Мей и нейните родители са сложни. Когато се карат за нещо, а това се случва често, Нико твърди, че те не са просто сложни, а тотално сбъркани. Дори да е така, тя няма други родители. Нуждае се от двамата. Старае се да се оправя с тях, доколкото може, но не ѝ е лесно.
Нико произлиза от съвсем различна среда. Семейството му е голямо и шумно. Крещят си дружелюбно един на друг, щом се видят, което не се случва често. Родителите му са емигрирали от Италия, преди Нико да се роди, и се занимават с химическо чистене и поправки на дрехи. Не може да се каже, че са заможни, но се оправят. За разлика от майката и бащата на Мей, те не се месят особено много в живота му. Нико и четиримата му братя и сестри е трябвало да се грижат сами за себе си още като юноши, далеч от семейното гнездо. Нико се справя с живота, както прецени, още от осемнадесетгодишен. Издържал се е сам по време на следването си. От време на време се вижда с родителите си, но те не са кой знае колко важна част от живота му. Никой не би казал за него, че е издънка, освен родителите на Мей и заможните им приятели от техния клуб. Нико произлиза от средната класа, от семейство на хора, които работят здраво, уважават закона и се справят, но само толкова. Никой от приятелите на Мей от университета не смята, че Нико е издънка.
Единствено потомствените богаташи мислят за него по този начин. А майката на Мей е точно такава. Баща ѝ — по-точно доведеният ѝ баща, защото родният ѝ е починал, когато е била на четиригодишна възраст — има успешен бизнес, но майка ѝ притежава милиони. Той идва от скромно, почти бедно семейство и е постигнал всичко сам. Харесва му да се преструва, че охолният им начин на живот е резултат от неговите успехи в бизнеса, но това не е съвсем така. Бракът също му е донесъл пари — и то много.
Доведеният ѝ баща се гордее с факта, че преди не е имал нищо, а сега разполага с милиони. Обича парите си и богатите си приятели. Къщата в Роуздейл, членството в престижния клуб, почивките на хубави места, екстрите на висшата класа. Възможността да запише Мей в частно девическо училище и гимназия, а след това и в добър университет. Но колкото повече остарява, толкова по-силно се увлича по илюзията, че сам е спечелил всичките си пари. Парите са му размътили ума. Пада си малко парвеню.
Когато Мей се „хвана“ с Нико, родителите ѝ реагираха така, сякаш е дошъл краят на света. Не може да се отрече, че на пръв поглед Нико олицетворяваше най-големия кошмар за всеки родител. Беше поразително красив — със светла кожа, като за италианец — с тъмна коса и замечтан поглед, а и като цяло имаше леко бунтарски вид, особено когато не се беше избръснал. Но очите му грейваха всеки път, щом видеше Мей, и имаше усмивка за милиони. А и как само ѝ казваше „мила“. Първият път, когато той се появи с мотоциклета си пред дома на нейните родители, за да я изведе на среща, беше един от най-значимите моменти в живота на младата Мей. Тогава беше на двадесет и две. Майка ѝ беше разказвала за някакъв чудесен млад мъж, адвокат, син на неин приятел, който искал да се запознае с нея. Мей ѝ беше обяснила с леко раздразнение, че вече се среща с Нико.
— Е, да, но… — въздъхна майка ѝ.
— Но какво? — попита Мей и скръсти ръце пред гърдите си.
— Не може да си мислиш, че от това ще излезе нещо сериозно.
Мей още си спомня изражението, което се изписа на лицето на майка ѝ. Ужас и неудобство. Тя не мислеше как дъщеря ѝ да бъде щастлива, а как би изглеждало това в очите на хората. Мислеше как щеше да обясни на приятелите си, че се е „хванала“ с някакъв младеж, който работи като барман в италианския квартал и кара мотоциклет. Защото майка ѝ щеше да избере да гледа на него именно по този начин. Нямаше да обърне внимание на дипломата му по финанси, получена от същия този университет, който беше достатъчно добър за собствената им дъщеря. Нямаше да им се стори достоен за възхищение фактът, че беше успял да плати за образованието си, като работи нощни смени в бар. Може би никой никога нямаше да бъде достатъчно добър избор за малкото им момиченце.
