Сега родителите на Мей ще го презират повече от всякога. Ще простят на нея бързо — биха ѝ простили почти всичко, знае това от личен опит — дори да изостави детето им в лапите на похитител, дори това; но на него никога няма да простят. Просто ще се държат назидателно, без да казват нищо. Ще запазят хладнокръвие, изправени пред връхлетялото ги нещастие; те винаги запазват хладнокръвие, за разлика от чувствителната си дъщеря. Вероятно дори ще успеят да оправят положението, да избавят Мей и Нико от собствените им грешки. В това са най-добри. Даже в този момент вижда как бащата на Мей е отправил поглед отвъд самата Мей и нейната майка и със свъсени вежди се е съсредоточил върху проблема — проблема, който Нико създаде — и върху това как да го разреши. Умува как да даде всичко от себе си и да се справи с гордо вдигната глава. Може би ще успее да засенчи зет си за пореден път — сега, когато това би било от най-голямо значение.
Нико презира своя тъст. Чувството е взаимно.
И все пак, най-важното нещо е да си върнат Кора. Нищо друго няма значение.
Следовател Расбак долавя студенината между родителите на Мей и техния зет. В повечето случаи подобни кризисни ситуации размиват установените граници, било то и за кратко. Но това не е обикновена кризисна ситуация. Става дума за двойка, която уж е оставила бебето си само вкъщи, а впоследствие то е било отвлечено. Докато наблюдава сгушеното на дивана семейство, веднага му става ясно, че родителите ще опростят всяка вина на своята обична дъщеря. Съпругът е удачен избор за ролята на изкупителната жертва — той единствен ще бъде обвинен, заслужено или не. И изглежда така, сякаш е наясно с този факт.
Доведеният баща на Мей става от дивана и се приближава към него. Нещо в уверените му маниери подсказва агресия.
— Следовател…?
— Следовател Расбак — допълва той.
— Ричард Уелс — казва мъжът срещу него и подава ръката си. — Какво е предприето за откриването на моята внучка?
Изказът му е властен; свикнал е да се разпорежда. Не би се оставил да бъде размотаван.
Расбак му обяснява:
— Служителите ни претърсват района и разпитват всеки евентуален свидетел, за да разберат дали някой е видял нещо.
Той прави кратка пауза, преди да продължи:
— Екип от съдебни експерти изследва къщата и прилежащите райони. Подали сме описанието на бебето към всички необходими източници. Скоро и обществото ще научи от репортажите в медиите. Може да ни провърви и да попаднем на нещо полезно, записано от някоя охранителна камера. Надяваме се в най-скоро време да разполагаме с някакви улики.
Дори докато изрича тези думи, Расбак си дава сметка за собствения си цинизъм. „Правим всичко възможно. Но то вероятно няма да бъде достатъчно, за да върнем вашата внучка“, мисли си той. Расбак знае от опит, че освен ако няма някакво значително развитие още в самото начало, такива случаи обикновено се разплитат доста бавно. Момиченцето не разполага с много време, ако изобщо все още е жива.
Уелс се приближава до него — приближава се толкова близо че Расбак успява да помирише афтършейва му. Уелс хвърля поглед през рамо към дъщеря си и пита малко по-тихо:
— Проверявате ли всички извратеняци?
Расбак поглежда мъжа срещу себе си, по-висок е от него. Той единствен е изрекъл немислимото.
— Проверяваме всички, които са ни известни, но винаги има и такива, за които не знаем.
— Дъщеря ми няма да издържи — прошепва Ричард Уелс на следователя, като поглежда към нея.
Расбак се пита дали бащата знае за следродилната депресия на дъщеря си. Може би сега не е най-подходящият момент за този въпрос. Вместо това, той замълчава за миг и после казва:
— Мислите ли, че е възможно това престъпление да има финансова мотивация?
Мъжът изглежда учуден, но въпреки това се замисля.
— Не зная. Не бих предположил.
Расбак кимва утвърдително.
— Сещате ли се за някого, може би човек от бизнес средите, който би искал да ви навреди?
— Мислите, че някой е отвлякъл внучката ми, защото иска да ми отмъсти за нещо?
Човекът изглежда искрено учуден.
— Просто питам.
Уелс все пак не отхвърля веднага тази мисъл. Или егото му е достатъчно голямо, или през годините си е създал достатъчно врагове, че идеята да не му се струва невероятна. В крайна сметка поклаща глава.
— Не, не мисля, че някой би сторил това. Нямам врагове — доколкото ми е известно.
— Не е много вероятно — съгласява се Расбак, — но са се случвали и по-необичайни неща.
После добавя между другото:
— Вашият зет изрази предположение, че някой би могъл да поиска откуп.
— Така ли?
— Твърди, че сте доста заможни. Така ли е наистина?
Уелс кимва:
— Може да се каже.
Той поглежда към Нико, който в момента не гледа към него, а е вперил поглед в Мей.
— Какъв точно е вашият бизнес, господин Уелс?
— Опаковки и етикети — отговаря той. — Но какво значение има това? Трябва да намерим Кора. Тя е единственото ми внуче.
Уелс тежко слага ръка на рамото на Расбак и докато се обръща на другата страна, подхвърля:
— Дръжте ме в течение, става ли?
После му подава визитната си картичка:
— Обаждайте се по всяко време. Искам да знам какво се случва.
