Мей се чувства така, все едно всеки момент ще припадне. След всичко, което са преживели, това ѝ се струва твърде хубаво, за да е истина. Тя взима бодито от ръцете му, вдига го към лицето си и си поема дъх. Усеща миризмата на своето момиченце. Усеща нейната миризма. Чувството е твърде силно, за да го понесе. Тя отново си поема дъх и коленете ѝ омекват.
— Ще направим точно така, както пише — казва Нико.
— Не трябва ли да известим полицията?
— Не! В бележката пише да не казваме на полицията. Не можем да рискуваме да объркаме нещо. Не разбираш ли? Прекалено рисковано е да замесваме полицията. Ако похитителят си помисли, че може да го хванат, може просто да убие Кора и да се отърве от нея. Трябва да го направим така, както иска. Без да намесваме полицията.
Мей кимва. Чувства се притеснена, че ще трябва да се справят сами. Но Нико има право. Какво са направили от полицията за тях досега? Нищо. Единственото, което правят, е да ги подозират. Не са открили никакви следи. Полицията не е на тяхна страна. Ще трябва да си върнат Кора сами.
— Пет милиона — казва напрегнато Нико.
Той вдига очи към нея, обзет от внезапна тревога.
— Мислиш ли, че твоите родители ще се съгласят на пет милиона?
— Налага се. Защо да не се съгласят? Те разполагат с толкова пари в брой или поне могат да ги намерят. Това не би трябвало да бъде проблем.
— Нямаме много време. Два дни — казва Нико. — Трябва да се обадим на родителите ти. Те трябва да започнат да събират парите.
— Аз ще им се обадя.
Тя се отправя към телефона в кухнята.
— Мей! От самото начало им кажи, че не бива да замесваме полицията. Никой не бива да научава за това.
Тя кимва и се заема да набере номера. Ръцете ѝ треперят.
Двамата, Мей и Нико, седят един до друг на дивана в дневната. Майката на Мей е седнала на ръба на креслото, а бащата ѝ кръстосва дневната между панорамния прозорец и дивана, докато всички останали го гледат.
— Сигурни ли сте, че това е нейната дреха? — пита за пореден път, като спира насред крачката си.
— Да — отговаря остро Мей. — Защо не ми вярваш?
— Просто искам да съм сигурен. Пет милиона долара са доста пари — казва той сприхаво. — Трябва да сме сигурни, че наистина си имаме работа с човека, при когото е Кора. Случаят беше отразен във всички вестници. Някой може да се опита да се възползва.
— Това е бодито на Кора — настоява Нико. — Познаваме го по петното отпред.
— Можете ли да ни намерите парите или не? — пита рязко Мей.
Тя тревожно поглежда към майка си. Точно когато отново започна да се надява на нещо, всичко може да се провали поради липса на средства. Как е възможно това? Как е възможно да ѝ го причинява собственият ѝ баща?
— Не съм казал, че няма да намерим парите — отговаря доведеният ѝ баща. — Казах, че може да не е лесно. Но ако трябва да преместя планини, ще преместя планини.
Нико гледа своя тъст, като се опитва да не издава неодобрението си. Всички знаят, че повечето пари са на майка ѝ, но той настоява да се държи така, все едно са негови. Какъв задник.
— Два дни не е много време, за да се събере такава сума. Ще се наложи да продадем някои инвестиции, за да получим пари в брой.
— Това не е проблем — казва твърдо майката на Мей, като поглежда съпруга си.
— Можете ли да го направите дискретно, без никой да разбере? — пита Нико.
Ричард Уелс шумно въздъхва, потънал в мисли.
— Ще говорим с нашия адвокат, за да видим как да го организираме. Ще го измислим.
— Благодаря ти, татко! — възкликва Мей.
После се обръща към майка си:
— Благодаря ти, мамо.
— Как точно ще стане? — пита Ричард.
Нико отговаря:
— Ще изпълним инструкциите точно така, както са написани. Според тях трябва да отида само аз. Ако похитителят види някой друг, може да се откаже.
— Може би и аз трябва да дойда с теб, за да не объркаш нещо — предлага доведеният баща на Мей.
Нико го поглежда с открита злоба:
— Не.
Двамата яростно се взират един в друг.
— Аз съм човекът с големия портфейл — казва бащата на Мей.
— Тате, моля те — намесва се тя.
Ужасена е от мисълта, че баща ѝ може да провали всичко. Тревожно поглежда към майка си.
— Нямаме никакво доказателство, че Кора изобщо е жива — продължава Ричард. — Всичко това може да е номер.
— Ако Кора не е там, няма да оставям парите — казва Нико.
— Това не ми харесва — отвръща Ричард. — По-добре да кажем на полицията.
— Не! — настоява Нико.
Двамата отново се взират яростно един в друг. Ричард пръв отклонява поглед.
— И все пак, не ми харесва — казва той.
— Какъв друг избор имаме? — обажда се Мей с глас, изтънял от напрежение.
— Ще направим точно това, което пише в бележката — заявява твърдо майката на Мей, като хвърля остър поглед на съпруга си.
Бащата на Мей я поглежда и казва:
— Съжалявам, Мей. Права си. Нямаме друг избор. Най-добре да се заемаме със задачата да съберем парите.
Нико гледа как тъстът и тъщата му се качват в новия си мерцедес и се отдалечават. През последните няколко дни, откакто започна всичко това, е отслабнал с няколко килограма от напрежение. Джинсите му висят.
