Всичко се беше оказало много по-трудно, отколкото очакваше. Когато Брус Нийланд, неговият съучастник, не се бе обадил в рамките на първите дванадесет часа, Нико беше полудял. Бяха се разбрали за дванадесет часа. Не повече от дванадесет часа, преди да установи контакт. Но когато беше станало събота на обяд и той все още не се бе обадил, Нико се притесни, че нещо се е объркало, че Брус е изгубил кураж. Медиите обърнаха твърде голямо внимание на случая. Може би се беше изплашил. И още по-лошо, дори не вдигаше мобилния телефон, на който Нико трябваше да му се обади при извънредни обстоятелства. А Нико нямаше никакъв друг начин да се свърже с него.
Той беше предал собственото си бебе на съучастник, който не се придържаше към уговорения план и с когото не можеше да се свърже. Щеше да се побърка от притеснения. Непрекъснато си казваше: „Нали няма начин да ѝ направи нещо лошо?“.
Нико беше обмислял идеята да си признае всичко на полицията и да им каже малкото, което знаеше за Брус Нийланд, надявайки се те да успеят да го открият заедно с Кора. Но си мислеше, че това може да е твърде опасно за нея. Затова беше изчакал.
И след това по пощата се бе получило бодито. Полицията не следеше пощата им, а само стационарния телефон. Така не бяха разбрали за това. Нико се беше побъркал от тревоги, защото нямаше как да се свърже с Брус. Беше изпитал невероятно облекчение, когато бяха получили бодито. Представяше си, че Брус може би не смее да се обади в къщата, дори от мобилния телефон с предплатена карта, който не можеше да бъде проследен. Сигурно го беше страх от полицията. Но той беше намерил друг начин.
Само да минат още няколко дни, и всичко ще свърши. Нико ще занесе парите на уговореното място за срещата — което бяха избрали заедно предварително — и ще си върне Кора. Когато всичко приключи, ще се обади в полицията и ще им каже. Ще им даде невярно описание на Брус и колата му.
Може и да имаше по-лесен начин бързо да се сдобие с няколко милиона долара, но той не можеше да се сети за него. А Господ му беше свидетел, че се бе опитвал.
Родителите на Мей идват в четвъртък сутринта, като носят парите. На пачки по сто долара. Общо три милиона долара в небелязани банкноти. В банките са използвали броячни машини, за да преброят цялата сума. Трябваше да ги съберат бързо, така че не беше лесно. Ричард не пропуска да им го напомни. Парите заемат изненадващо много място. Ричард ги е опаковал в три големи плика за пазаруване.
Нико тревожно следи поведението на жена си. Мей седи с майка си на дивана, под нейното крило. Изглежда мъничка и крехка. Той не обича да я вижда такава. Според него за това е виновна майка ѝ. Нико иска Мей да бъде силна. Има нужда тя да бъде силна. Все пак не се е оженил за малко дете. Не му харесва как Мей понякога се държи инфантилно под влиянието на майка си, която полага прекалено големи усилия да я предпази от всичко.
Напомня си, че тя е под огромно напрежение. Повече и от него, ако това изобщо е възможно. Той едва не се разпада под тежестта на всичко, което се случва, а все пак знае каква е цялостната картина. Тя не знае какво става. Не е сигурна, че още днес ще си върнат Кора, а може само да се надява. За разлика от нея, той знае, че Кора ще бъде обратно у дома в рамките на два или три часа. Скоро всичко това ще свърши. И всички ще бъдат по-добре.
Брус ще изпрати дела от парите на Нико в офшорната сметка, както са се уговорили. И двамата никога повече няма да се срещнат. Няма да има нищо, което да ги свързва. Нико ще бъде в безопасност. Ще си върне детето, ще получи парите, от които се нуждае — а неговият тъст ще изгуби три милиона долара.
Мей изведнъж избутва ръката на майка си и се изправя.
— Искам да дойда с теб — казва тя.
Нико я поглежда. Тя трепери, а очите ѝ са изцъклени. Поглежда го странно само за миг, но толкова странно, че той се пита дали не е разбрала всичко. Но това е невъзможно.
— Не, Мей — настоява той. — Трябва да отида сам. Така пише в бележката и така трябва да направим.
После добавя с по-твърд глас:
— Вече говорихме за това. Не можем да променим плана в последния момент.
Мей трябва да остане тук.
— Мога да остана в колата — казва тя.
Стои срещу него и трепери неконтролируемо. Той пристъпва към нея и силно я прегръща, като се опитва да спре треперенето. Пошепва на ухото ѝ:
— Ш-шт… Всичко ще се оправи. Ще се върна с Кора, обещавам.
— Не можеш да ми обещаеш това — извиква тя и започва да хлипа. — Не можеш!
Той я държи в прегръдките си, докато тя се успокоява, и поне този път нейните родители го оставят да се държи като съпруг. Най-сетне я пуска, поглежда я в очите и казва:
— Мей, сега трябва да тръгвам. Ще ми трябва около час, за да стигна дотам. Ще ти се обадя от мобилния телефон веднага, щом я взема, става ли?
Мей кимва с пребледняло лице.
Ричард отива с Нико, за да натоварят парите в колата, която е паркирана в гаража. Изнасят ги през задната врата, оставят пликовете в багажника на аудито и го заключват.
