Нико се качва в аудито и го подкарва. Не отива в офиса. Има нужда да помисли. Спуска се до крайбрежната алея, паркира колата, обърната към езерото, под сянката на едно дърво. Слиза, сяда на капака и гледа водата.
Казва си, че всичко ще се оправи. Кора е добре, няма как да бъде иначе. Родителите на Мей ще намерят парите. Неговият тъст никога няма да пропусне възможността да се изкара герой и голяма работа, даже това да му струва едно малко състояние. Особено ако изглежда така, все едно спасява Нико от затруднението, от което не може да се измъкне сам. Нико си мисли, че дори няма да усетят липсата на толкова пари.
Той дълбоко си поема въздух, който носи уханието на езерото, и го изпуска от дробовете си, като се опитва да се успокои. Усеща и миризмата на умряла риба, но какво толкова. Трябва да вкара някакъв въздух в дробовете си. Последните няколко дни бяха истински ад. Нико не е създаден да издържа на такова напрежение. Нервите му са съсипани.
Вече изпитва угризения, но в крайна сметка всичко ще си струва усилията. Когато си прибере Кора и вземе парите, всичко ще се оправи. Те ще си върнат дъщерята. А той ще разполага с два и половина милиона долара от парите на родителите на Мей, за да вкара бизнеса си в релси. При мисълта, че ще вземе пари от своя тъст, Нико се усмихва. Наистина мрази този кучи син. Може би трябваше да вдигне залога. Може би трябваше да поиска десет милиона само за да види какво ще направи Ричард. В кой момент щеше да се откаже? На пет милиона се беше съпротивлявал повече, отколкото очакваше Нико. В кой момент парите щяха да станат по-важни от собствената му дъщеря и внучка? Нико знае, че Алис никога нямаше да се откаже, колкото и голяма да стане сумата. Сега му се иска да беше взел всички пари на кучия син. Но нямаше как да поеме този риск, естествено. Кора е твърде важна. А пет милиона са повече от достатъчно. Дори два или три щяха да стигнат.
С тези пари ще успее да се справи с финансовите си проблеми и да издигне бизнеса на следващото ниво. Парите ще трябва да влязат в компанията от името на дискретен, анонимен инвеститор от Бермуда. Бизнесът ще полети. Никой няма да разбере какво е станало. Неговият съучастник ще си получи половината дял, ще замине далеч оттук и ще си мълчи.
Той едва не се беше отказал. Когато бавачката отмени уговорката в последния момент, Нико изпадна в паника. Беше готов да прекрати цялата операция. Знаеше, че когато идва да гледа бебето, Кълаяпи винаги заспива със слушалките си на главата. Два пъти се беше случвало да се прибират преди полунощ и да я хващат дълбоко заспала на дивана в дневната, защото не ги беше чула да влизат. На Мей това не ѝ харесваше. Според нея Кълаяпи не беше добра бавачка, но бе трудно да намерят каквато и да е, защото в техния квартал имаше толкова много малки деца.
Планът предвиждаше Нико да излезе да изпуши една цигара в дванадесет и половина, тихо да се промъкне в къщата, да вземе спящото бебе и да я изнесе през задния вход, докато Кълаяпи спи. Ако се беше събудила и го беше видяла, щеше да ѝ каже, че е дошъл да нагледа бебето от съседната къща. Ако пък го беше видяла с бебето на ръце, щеше да ѝ каже, че я носи в съседната къща, за да я покаже за малко, и да се откаже от цялата операция.
В случай че беше успял, историята щеше да бъде за дете, отвлечено от стаята си, докато бавачката е била на долния етаж. Но тогава тя се бе отказала от уговорката. Нико бе изпаднал в отчаяно положение и му се беше наложило да импровизира. Беше убедил Мей да оставят Кора у дома с условието, че ще я наглеждат на всеки половин час. Така щеше да изнесе Кора през задния вход до колата, която го чакаше, когато е негов ред да я нагледа. Знаеше, че по този начин двамата с Мей няма да направят добро впечатление, защото бяха оставили бебето само вкъщи. Но си мислеше, че все пак ще свърши работа, а не разполагаше с друг избор.
Ако смяташе, че има какъвто и да било риск за Кора, никога нямаше да го направи. Независимо за колко пари става дума.
Беше мъчително трудно да не вижда Кора през последните няколко дни. Да не може да прегърне детето си, да я целуне по главичката, да усети аромата на кожата ѝ. Да не може да се обади, за да провери как е, и да се увери, че всичко с нея е наред. Да не знае какво изобщо се случва, по дяволите.
Нико отново си казва, че Кора е добре. Естествено, че е добре. Просто той трябваше да се държи. Всичко скоро щеше да свърши. Щяха да си върнат Кора и да вземат парите. Съжалява за това, че всичко се отразява толкова тежко на Мей. Казва си обаче, че тя ще бъде толкова щастлива, когато си върне Кора, че може би ще промени начина, по който гледа на света. През последните няколко месеца беше някакво шибано мъчение да се занимава със собствените си проблеми, докато гледа как жена му хленчи из къщата и изобщо не го забелязва.
