— Успех — пожелава му Ричард напрегнато. — Не давай парите, докато не получиш бебето. Това е единственото, с което разполагаме.
Нико кимва и се качва в колата. Поглежда нагоре към Ричард и казва:
— Не забравяйте — никаква полиция, докато не ви се обадя.
— Разбрано.
Нико няма доверие на Ричард. Страхува се, че Ричард ще се обади в полицията в мига, в който Нико излезе от вкъщи, и ще ги предупреди за размяната. Затова е поръчал на Мей да не го изпуска от очи — дори сега го е прошепнал още веднъж на ухото ѝ — и да не му позволява да се обади в полицията, докато не е чула от него самия, че е взел Кора. Докато се обади, Брус отдавна ще е изчезнал. Но Нико все пак се тревожи. Мей не прилича на човек, който функционира както трябва; не може да разчита на нея. Ричард може да отиде в кухнята и да се обади от мобилния си телефон, а тя дори няма да забележи това. Или пък Ричард просто ще се обади в полицията пред очите ѝ, след като Нико излезе, мисли си несигурно той. Тя няма да може да го спре.
Нико излиза с колата от гаража, минава по алеята и поема по дългия път към уговореното място на срещата. Вече почти е стигнал на изхода за магистралата, когато изведнъж замръзва.
Каква невероятна глупост е направил.
Ричард може би вече е съобщил на полицията за размяната. Може би полицията вече наблюдава всичко. Може би всички са наясно с това, освен него и Мей. Дали Алис би позволила подобно нещо? Дали и тя знае?
Ръцете на Нико започват да се потят на волана. Сърцето му бие тежко, докато се опитва да подреди мислите си. Но не успява. Ричард вече е изказал мнението, че трябва да привлекат и полицията. Но те го отхвърлиха. Кога се беше случвало Ричард да позволи да го отхвърлят по този начин? Ричард никога не би рискувал с парите си повече, отколкото се налага — той искаше да си върне Кора, но освен това беше човек, който залагаше на сигурно. Нямаше да пропусне възможността да си върне парите, ако се стигне дотам. Нико се чувства така, все едно всеки момент ще му прилошее.
Вече не се съмнява, че полицията знае за размяната. Вече се е убедил в това, независимо дали е вярно, или не. Трескаво мисли, докато кара към мястото на срещата.
Какво да направи? Не може да се свърже с Брус. Няма как да го направи, защото Брус не вдига мобилния си телефон. Може би в момента завлича Брус право в капана. Крадците нямат чувство за чест. Брус веднага би го предал, за да си спаси кожата. Ризата на Нико вече е залепнала от пот на гърба му, когато излиза на изхода за магистралата.
Нико се опитва да разсъждава, но в главата му е пълен хаос. Очите му се насълзяват от безсилие. Не е спал както трябва поне от една седмица. Напрежението от всичко — от липсата на Кора, от мълчанието на Брус, подозренията на полицията и тревогите за Мей — едва не го подлудява. Нещата не биваше да се проточват толкова. Сега не знае какво да прави. Просто иска да си я върне. Парите да вървят по дяволите. Но как?
Той се опитва да се успокои, за да помисли с какви възможности разполага. Диша дълбоко, докато шофира, а кокалчетата му са побелели от стискане на волана.
Би могъл да поеме риска и да отиде на мястото на срещата, както е уговорката. Може би Ричард не е съобщил в полицията. В такъв случай Кора ще си седи в столчето за кола, оставено в изоставената барака, както е планирано, той ще я вземе, ще остави парите и ще се махне възможно най-бързо оттам.
Но ако Ричард вече е уведомил полицията, по този начин отива право в капана. Той ще види Кора, ще остави парите и ще си тръгне, а когато Брус дойде за парите веднага след това, ще го заловят и той ще им издаде всичко. А Нико ще отиде в затвора, при това за много дълго време.
Нико мисли какво друго може да направи. Би могъл да се откаже. Би могъл да обърне колата, изобщо да не отиде на срещата и да се надява Брус да му изпрати ново съобщение по пощата. Но как ще го обясни на полицията? Как може да не се появи на уреченото място, за да прибере собствената си отвлечена дъщеря? Може би някакъв проблем с колата, който да го накара да пристигне по-късно и да изпусне уреченото време. Тогава, ако Брус отново се свърже с него, може да опита отново и този път да не казва подробности на Ричард. Но в такъв случай Ричард никога няма да остави парите да стоят междувременно у Нико. Мамка му. Не можеше да направи нищо, без неговият тъст да разбере за това, защото той контролираше парите.
Или пък да каже на полицията, че се е отказал, защото наистина е вярвал, че ако се появи и похитителят забележи полицията, е щял да я убие. Това може би щеше да свърши работа.
Но не, той трябва да прибере Кора още днес. Трябва да отиде и да я вземе. Не може да позволи всичко това да продължи още, дори по този начин да отиде в затвора.
