Нико хвърли поглед наоколо, за да провери дали някой не може да ги чуе, но двамата бяха сами. На това място винаги беше пусто.
— Те няма да дадат пари на теб, но се обзалагам, че ще платят веднага, за да си върнат единственото внуче.
— Какво искаш да кажеш? — прошепна Нико.
Но той вече знаеше отговора. Двамата мъже се погледнаха в очите. Ако Нико вече не беше изпил две питиета — особено онова в мъчителната компания на своя тъст — може би щеше да каже твърдо „не“ на Брус и да се прибере при жена си, за да ѝ каже истината, както възнамеряваше първоначално. Да обяви фалит и да започне отначало. Нямаше да изгубят къщата. Имаха един друг и Кора. Но по пътя към езерото беше спрял в един магазин за алкохол. Беше донесъл със себе си бутилка в хартиен плик. И сега я отвори, предложи я на своя приятел и отпи голяма глътка направо от нея. Алкохолът поразмъти главата му и направи така, че нищо да не изглежда толкова невъзможно.
Брус сниши гласа си до шепот.
— Ще инсценираш отвличане. Няма да бъде истинско отвличане, а наужким. Никой няма да пострада.
Нико го гледаше втренчено. Приведе се към него и прошепна:
— Как ще стане това? За полицията няма да бъде наужким.
— Не, но ако го направиш както трябва, това е съвършеното престъпление. Родителите на жена ти ще платят откупа, ти ще си върнеш детето и всичко ще свърши за няколко дни. Когато се върне бебето, полицията ще изгуби интерес към случая.
— Говориш така, все едно вече си го правил — каза Нико, като отново се почувства несигурен.
— Не. Но съм виждал как се прави. Успешно.
Нико се замисли. Заради алкохола всичко това не му изглеждаше съвсем налудничаво. Двамата обсъдиха подробностите — отначало чисто хипотетично. Той щеше да се престори, че отвлича собственото си дете. Щеше да я предаде на Брус, който да я закара в своята вила в планините Катскилс за няколко дни. Самият той имаше три деца, които вече бяха големи, но знаеше как да се грижи за бебе. И двамата щяха да се снабдят с мобилни телефони с предплатени карти, които не могат да бъдат проследени, и да ги използват единствено за да комуникират помежду си. Нико трябваше да скрие телефона някъде.
— Трябват ми около сто хиляди долара — каза Нико.
Брус изсумтя.
— Ти луд ли си?
— Защо? — попита Нико.
— Ако те хванат, наказанието по закон е едно и също, независимо дали искаш откуп от сто хиляди, или сто милиона. Нека поне да си струва усилията. Няма да го направя за джобни пари.
Двамата продължиха да си подават бутилката, докато Нико мислеше за това. Доколкото знаеше, състоянието на Ричард и Алис Уелс възлизаше на около двадесет милиона долара. Значи разполагаха с пари, които да платят за откуп. А Ричард можеше да си позволи да изгуби част от тях. Ако Нико вземеше един милион, щеше да спаси своя бизнес и да изплати ипотеката, без да разчита повече на помощта на родителите на Мей. Поне не пряко. А щеше да бъде страхотно да оскубе онзи кучи син с няколко милиона.
Решиха да поискат откуп от два милиона. И да го разделят наполовина.
— Не е зле за два дни работа — увери го Брус.
— Трябва да стане бързо — каза Нико. — Утре вечер ще излизаме — ще ходим на вечеря у съседите. Ще повикаме бавачка, но тя винаги заспива на дивана със слушалките си на главата. Аз ще изляза да изпуша една цигара, ще се промъкна у дома и ще ти я донеса.
Двамата продължиха по този начин, докато не обсъдиха всички подробности от плана.
Нико се прибра у дома и не каза на Мей нито за срещата с нейния баща, нито за затрудненията в бизнеса. Вместо това небрежно я попита дали наскоро се е чувала с родителите си. Не беше.
И сега, ако трябваше да избере един момент във времето, в който да се върне и да направи всичко по друг начин, това щеше да бъде първата му среща с Брус. Само ако не беше излязъл да се разходи и да подиша пролетния въздух край езерото, само ако не беше седнал на онази пейка, само ако Брус не се беше оказал наблизо. Само ако беше станал и си беше тръгнал в онзи ден, когато Брус седна при него и постави началото на запознанството им. Колко различно щеше да бъде всичко сега.
Той не вярваше полицията да успее да открие някого, който да свърже него и Брус. Срещите им бяха случайни и редки. Мястото беше доста пусто — единствените хора, които минаваха от време на време, профучаваха на ролкови кънки или тичаха за здраве. Досега не се беше тревожил за това, защото никой друг нямаше да види Брус. Планът беше той да си прибере милиона и да изчезне.
Но сега Брус бе станал жертва на убийство. А Нико беше напълно прецакан.
Нико кръстосва своя офис, напрегнат като пружина. Няма представа какво става с Кора. Всичко се е обърнало срещу него. Родителите на Мей знаят какво е направил. Синтия също знае какво е направил. Не вижда никакъв изход.
Дали не трябва да се обади на адвоката, Обри Уест? Дали да не му каже истината и да не го помоли за съвет? Няма друг, към когото да се обърне. Нико взима мобилния си телефон и открива Обри Уест в списъка с контактите си. Вече се кани да му се обади, когато си спомня скорошната им среща със скъпоплатения адвокат.
