— Мисля, че трябва да е при баща ти. Или поне баща ти да знае при кого е.
— Жива ли е? Ще ѝ направи ли нещо лошо?
— Не знам.
— Какво ще правим? — проплаква Мей. — Трябва да си я върнем!
— Трябва да обмислим всичко — казва Нико.
Той става от дивана и започва да кръстосва дневната, все едно това ще му помогне да си подреди мислите.
— Ако тя е при баща ти, имаме две възможности за действие. Можем да отидем направо в полицията или да се изправим срещу него.
— Не и полицията! — настоява Мей. — Ако отидем при баща ми, аз мога да го разубедя. Сигурна съм в това. Той ще ми върне Кора. Ще съжалява за това, което е направил, убедена съм. Той само иска да бъда щастлива.
Нико спира да обикаля стаята и поглежда жена си, като се пита дали изобщо си дава сметка за действителността. Ако е вярно, че Дерек Хониг е бил приятел на баща ѝ, значи може би е вярно и това, че баща ѝ е направил така, че Нико да изпадне в отчаяние от финансовите си затруднения и да се реши да отвлече собственото им дете. Може би баща ѝ е дирижирал провалената размяна; може би хладнокръвно е убил човек. Причинил е на дъщеря си непоносима болка. Значи изобщо не желае тя да бъде щастлива. Просто държи да стане така, както иска той.
Ричард е напълно безмилостен. Нико за пръв път си дава сметка с какъв противник си има работа. Тъстът му вероятно е социопат. Ричард често му е казвал, че за да успее в бизнеса, човек трябва да бъде безмилостен. Може би точно това е обяснението за всичко — може би се опитва да покаже на Нико как да бъде безмилостен. Този човек е побъркан.
На Нико не му харесва нездравата зависимост, в която е изпаднала жена му към своите родители. Трябваше да я откъсне от тях още когато се ожениха и да започнат живота си със собствени сили. Тогава нямаше да се стигне до всичко това. Щяха да бъдат щастливи.
Но сега не вижда как изобщо някога биха могли да бъдат щастливи отново.
— Ами ако се изправим срещу баща ти, а той просто отрече всичко? — пита Нико. — Как ще си я върнем тогава? Може би първо трябва да отидем в полицията, да започнем на чисто, да им обясним какво съм направил и едва тогава да им кажем какво мислим.
Мей яростно поклаща глава.
— Не! Ти не познаваш баща ми. Ако направим това — ако въвлечем полицията — не знам какво ще стане с Кора.
Очите ѝ са трескави.
— Не бива да се конфронтираме с него, не бива да го заплашваме.
Нико осъзнава, че тя е права. Мей може би не иска да си признае какво представлява баща ѝ в действителност, но когато се стигне дотам, все пак знае как е устроен.
— Трябва да отидем при него — настоява Мей. — Мога да му кажа, че знам за това, че си взел Кора и си я дал на Дерек Хониг, когото са убили във вилата. Ще му обясня, че имаме нужда от помощта му, за да си я върнем. Но не бива да му казваме, че съм го разпознала. Ако баща ми наистина стои зад всичко това, трябва да му дадем възможност да се измъкне, иначе никога няма да си върнем Кора. Не можем просто да отидем при него и да го обвиним. Налага се да се престорим, че той няма нищо общо с това, и да го помолим да окаже съдействие на похитителите, за да намери начин Кора да се върне при нас.
Нико разсъждава за това, което е казала, и кимва. Ричард Уелс не бива да бъде притискан в ъгъла. Важното е да си върнат Кора. Трябва внимателно да играят тази игра.
— Може би татко не стои зад всичко това — продължава Мей. — Може би фактът, че познава Дерек, е просто съвпадение и похитителите наистина са се свързали с него.
— Съмнявам се.
Двамата замълчават за малко, изтощени от всичко, което се е случило, и събират сили за онова, което им предстои. Най-сетне Нико казва:
— Мислиш ли, че майка ти знае какво става?
— Не знам — отговаря Мей. — Не мога да повярвам, че може да ми причини това. Но си мисля, че тя донякъде се страхува от него. Мисля, че винаги малко се е страхувала от него.
— Имаш отвратително семейство — промърморва Нико.
— Ще направим всичко, за да си я върнем — казва отчаяно Мей. — Обещай ми, че ще го направим!
Има ли друг избор, освен да ѝ обещае?
— Обещавам, Мей. Съгласен съм да направим всичко, за да си върнем Кора.
Той отчаяно добавя:
— Дължа ти го.
Двамата взимат такси до дома на родителите на Мей в Роуздейл. Вече е доста късно, но те не се обаждат предварително. Искат елементът на изненадата да бъде на тяхна страна. Мей и Нико седят един до друг на задната седалка и не казват нищо. Нико усеща, че тя трепери до него. Самият той се поти от притеснение.
Мисли си, че не бива да допускат никакви грешки. Трябва да си върнат своята дъщеря. А най-вероятно си имат работа с истински луд.
Таксито ги оставя пред входната врата. Нико плаща на шофьора и му казва да не ги чака. Мей натиска звънеца. В къщата все още свети. След кратка пауза майката ѝ отваря вратата.
— Мей! — казва тя, очевидно изненадана. — Не ви очаквах.
Изглежда малко стресната, че ги вижда.
Мей избутва майка си, за да влезе, и Нико я следва във фоайето.
Всичките им планове отиват на кино.
— Къде е тя?! — настоява да узнае Мей.
