— Искаш да ти повярваме, че си унищожил бележката, защото е улика срещу мен? Намерението ти не беше ли да ме арестуват за отвличане, така че никога повече да не се доближавам до дъщеря ти?
— Не, Нико, намерението ми никога не е било такова — казва Ричард. — Не знам защо смяташ така. Много добре знаеш, че никога не съм правил нищо друго, освен да ви помагам.
— Лъжеш, Ричард. Ти ме заплаши по телефона — знаеш, че го направи. Ти си организирал всичко това, за да се отървеш от мен. Защо иначе да го правиш? Ако изобщо беше имало такава бележка, ти никога нямаше да я унищожиш.
Нико се привежда напред и снишава глас до тихо съскане.
— Но такава бележка няма, нали, Ричард? Никакви похитители не са се свързвали с теб, защото похитителят си ти. Телефонът на Дерек е в теб — ти си го взел от него, когато си го убил или си накарал хората си да го направят. Ти си знаел, че Кора е при него, защото именно ти си организирал всичко. И си се обърнал срещу Дерек — както вероятно си възнамерявал от самото начало. Кажи ми нещо: колко му обеща да му платиш, за да ме изпратиш в затвора за отвличане?
Нико забелязва, че Алис го гледа с ужас.
Ричард се обляга назад и спокойно отвръща на погледа на Нико, докато той го обвинява. После поглежда към дъщеря си и казва:
— Той си измисля всичко това, Мей, за да отклони вниманието ти от собствената си вина. Аз нямам нищо общо, с изключение на това, че направих всичко по силите си, за да върна Кора. И да се опитам да го предпазя от полицията.
— Лъжеш! — извиква отчаяно Нико. — Ти знаеш къде е Кора. Върни я! Погледни дъщеря си! Виж я! Ти я убиваш! Върни ѝ детето!
Мей е вдигнала глава и мести поглед от съпруга си към баща си. По лицето ѝ са изписани объркване и тревога.
— Какво става, мамо? — обръща се тя към майка си.
Но майка ѝ е застинала на мястото си и гледа безизразно. Или не знае какво става, или не иска да каже.
— Да се обадим ли в полицията тогава? — предлага предизвикателно Ричард. — И да ги оставим сами да решат каква е истината?
Нико трескаво мисли. Ако Мей не поиска да признае, че е разпознала Дерек като приятел на баща си, или ако не е сигурна в това, той няма да има на какво да стъпи. Полицията вече го смята за основен заподозрян. Ричард — уважаваният, преуспял бизнесмен — може да им го поднесе на тепсия. Както Мей, така и нейният баща знаят, че Нико е взел Кора от креватчето и я е предал на Дерек. Нико продължава да вярва, че Ричард стои зад всичко. Но няма никакви доказателства срещу него.
Нико е прецакан.
И Кора все още не е при тях.
Тъстът му ще крие Кора завинаги, ако се наложи, само и само да спечели.
Дали Нико не може да накара Ричард да си помисли, че вече е спечелил, за да им върне детето? Дали не трябва да направи самопризнания пред полицията? Това ли иска Ричард? Може би, след като го арестуват, „похитителите“ чудодейно ще се свържат отново с тъста му и ще върнат бебето невредимо. Защото, каквото и да казва Ричард пред Мей, Нико не се съмнява, че той иска да го натопи за това. Иска да отиде в затвора, но се опитва да не изглежда така, че го е предал.
Нико вече обеща на Мей, че ще направи всичко.
— Добре, обади се в полицията — съгласява се той.
Мей се разплаква още по-силно. Майка ѝ я погалва по гърба.
Ричард взима мобилния си телефон.
— Вече е късно, но аз не се съмнявам, че следовател Расбак няма да има нищо против да дойде — казва той.
Нико разбира, че ще го арестуват. Трябва му адвокат. Добър адвокат. Къщата все още може да послужи като залог пред банката, ако Мей му разреши да я ипотекира за по-голяма сума. Но каква би била причината една жена да се съгласи да ипотекира къщата си, за да защитава в съда своя съпруг, обвинен в отвличането на собственото им дете? Баща ѝ ще я разубеди.
Ричард сякаш чете мислите му, защото продължава:
— Едва ли има нужда да ти казвам, че няма да платим за адвокат, който да те защитава в съда.
Настъпва студено мълчание, докато чакат следователят да пристигне. Нико си мисли как се е стигнало дотук. Проклетият кукловод Ричард е спечелил играта. Мей се е върнала в обятията на семейството си за пореден път, вече завинаги. Докато се държи за родителите си, докато е послушна дъщеря, всичко с нея ще бъде наред. Ричард ще намери начин да ѝ върне детето. Той ще стане герой. Те ще се погрижат за нея и за бебето, докато Нико гние в затвора. Трябва само да го пожертва. И тя е направила своя избор.
Няма как да я обвинява за това. И не я обвинява. Мислите му изведнъж се проясняват за пръв път от много време насам. Напрежението и умората от последните дни му пречеха да разсъждава трезво и логично. Но сега, когато границите са очертани по-ясно, той е готов да се изправи срещу това, което му предстои.
На вратата се звъни. Всички се стряскат. Ричард става, за да отвори, тъй като жена му е заета да утешава ридаещата им дъщеря, заровила лице на гърдите на майка си.
