— Кажи им, Мей — настоява той. — Кажи им какво знаеш.
Но тя го поглежда неразбиращо от прегръдките на майка си, все едно вече е забравила какво знае.
Нико отчаяно продължава:
— Онзи човек, който беше убит, Дерек Хониг. Полицията знае, че той е откарал Кора от нашата къща във вилата си в планините Катскилс. Но аз не се съмнявам, че ти вече си наясно с това.
Ричард свива рамене:
— От полицията не ми казват нищо.
— Мей го разпозна — продължава с равен глас Нико.
Дали Ричард не пребледнява поне малко? Нико не е сигурен.
— Е, и?
— Разпозна го като твой приятел. Как е станало така, че нашето бебе е при твой приятел, Ричард?
— Той не ми е приятел. Никога не съм чувал за него — отговаря спокойно Ричард. — Мей сигурно греши.
— Не мисля — казва Нико.
Мей продължава да мълчи. Нико я поглежда отчаяно, но тя не гледа към него. Нима го предава точно сега? Нима застава на страната на баща си и го оставя сам? Защото вярва повече на баща си, отколкото на него? Или защото е готова да го пожертва, за да си върне детето? Той усеща как губи сигурна почва под краката си.
— Мей — обръща се към нея Ричард. — Смяташ ли, че онзи убит човек, при когото се предполага, че е била Кора, наистина е бил мой приятел?
Тя поглежда баща си и леко поклаща глава.
— И аз така си мислех — отвръща Ричард, като хвърля един поглед към Нико. — Нека да видим какво знаем.
Той поглежда дъщеря си и добавя:
— Съжалявам, Мей, но няма да ти е лесно да чуеш това, което трябва да се каже.
Ричард се обляга назад и дълбоко си поема дъх, преди да започне, все едно иска да покаже, че и на него не му е лесно.
— Похитителите се свързаха с нас. Стигнали са до нашите имена, защото репортерите от вестниците се бяха досетили, че именно ние сме платили първоначалния откуп от пет милиона. Похитителите ни изпратиха пакет по пощата. В него имаше мобилен телефон и бележка. В бележката пишеше, че телефонът е същият, използван от първия похитител, така че да бъде в контакт с бащата на бебето, който му е бил съучастник. Аз се опитах да се свържа с единствения записан в него номер. Никой не вдигаше. Но продължих да го нося със себе си и в крайна сметка телефонът звънна. Обаждаше се Нико.
— Аз знам всичко това — казва глухо Мей. — Знам, че през онази нощ Нико е взел Кора и я е предал на Дерек в гаража ни.
— Така ли? — изненадва се баща ѝ. — Откъде знаеш? Той ли ти каза?
Нико се вцепенява от страх, че тя ще спомене за видеозаписа.
— Да — отговаря Мей, като поглежда за кратко към мъжа си.
— Браво на теб, Нико — казва Ричард. — Това е мъжка постъпка.
Той продължава:
— Не знам какво точно е станало след това, но явно някой е убил човека във вилата му и е взел Кора. Този Дерек със сигурност е познавал доста съмнителни типове. След това те са измамили Нико при размяната. Мислех си, че вече всичко е загубено, докато те не се свързаха с майка ти и мен.
Ричард поклаща глава със съжаление:
— Не знам дали ще ни се обадят. Можем само да се надяваме.
Притиснат до ръба, Нико не може да се сдържа повече.
— Това са глупости! — провиква се той. — Ти знаеш какво е станало. Ти си организирал всичко! Знаеше, че бизнесът ми не върви. Ти си изпратил Дерек при мен. Ти си му казал да ми предложи отвличането — защото идеята за това не беше моя. Идеята изобщо не беше моя! Ти си манипулирал всичко и всички. Особено мен. Дерек ме накара да те помоля за още пари, а ти ми отказа. Знаеше колко съм отчаян. И веднага след като ти ми отказа, той се появи точно когато не виждах никакъв изход, и ми предложи плана за отвличането. Ти си човекът, който стои зад всичко това! Кажи ми, ти ли разби главата на Дерек с онази лопата?
Майката на Мей ахва.
— Защото аз си мисля, че точно така е станало — продължава неумолимо Нико. — Ти си го убил. Ти си взел Кора или си платил на някого, за да го направи. Ти знаеш къде е тя. През цялото време си знаел. И не си изгубил нито един проклет цент от парите си. Защото стоиш и зад измамата, която се случи на срещата за размяната. Ти си изпратил някого да дойде там без бебето и да прибере парите. Но искаш аз да отида в затвора.
Нико спира, за да си поеме дъх.
— Кажи ми, интересува ли те изобщо дали Кора ще оживее, или ще умре?
Ричард премества поглед от Нико към Мей и казва:
— Мисля, че мъжът ти се е побъркал.
— Покажи ни бележката — настоява Нико.
— Какво?
Ричард изглежда така, все едно не е очаквал това.
— Бележката от похитителите, копеле мръсно. Покажи ни я! Докажи ни, че наистина са се свързали с теб.
— В мен е мобилният телефон. Не запазих бележката — отговаря невъзмутимо Ричард.
— Наистина ли? А какво направи с нея? — пита Нико.
— Унищожих я.
— И защо? — продължава Нико.
За всички присъстващи е ясно, че според него няма никаква бележка и никога не е имало.
— Защото беше уличаващо обстоятелство срещу теб — отвръща Ричард. — Точно така разбрах, че ти ще вдигнеш телефона, на който се обадих.
Нико започва да се смее, но в смеха му няма нищо весело. Смехът му е студен и невярващ, на ръба на яростта.
