Расбак смята, че психологическият профил на Нико не е на човек, който ще извърши отвличане. Той е отчаян, притиснат до стената. Способен да направи нещо лошо, само ако бъде принуден. От друга страна, Ричард Уелс е бизнесмен — човек със значително богатство, което по една или друга причина, оправдано или не, кара Расбак да бъде нащрек. Понякога подобни хора се отличават с арогантност, която ги кара да си мислят, че стоят над закона.
Ричард Уелс е човек, когото си струва да държи под око.
Точно затова Расбак е наредил да се подслушват телефоните му. Така че той вече знае, че похитителите не са му се обаждали, Ричард лъже.
Останала сама в собствената си спалня, Алис кръстосва напред-назад по дебелия килим и разсъждава. Омъжена е за Ричард вече повече от двадесет години. Едва преди няколко години нямаше да повярва всичко това за него. Но той вече е човек, който има твърде много тайни.
Тя знае за извънбрачната му връзка. От известно време е наясно, че той се среща с друга жена. Това не беше първият път, когато ѝ изневерява. Но сега усети, че е различно. Усети как се изплъзва, все едно е прекрачил прага с единия крак. Все едно вече планираше как ще си тръгне. Никога не си беше представяла, че той ще я изостави; не вярваше, че има достатъчно кураж за това.
Защото знаеше, че ако наистина я изостави, няма да получи нито цент. В това се състоеше красотата на предбрачното им споразумение. Ако я зареже, Ричард няма да вземе половината от състоянието ѝ — не, няма да получи абсолютно нищо. А той има нужда от нейните пари. Бизнесът му не вървеше добре от години, но отказваше да се раздели с него. Не искаше хората да разберат, че се е провалил. Тя наливаше собствените си пари в неговата компания, само за да може мъжът ѝ да запази гордостта си. Отначало нямаше нищо пролив, защото го обичаше. Но вече не го обичаше. Не и след всичко това.
Алис не може да повярва какво се е случило. От месеци насам знае, че той поддържа сериозна връзка с друга жена.
Известно време си затваряше очите в очакване всичко да свърши. В крайна сметка физическото измерение на техния брак отдавна беше останало в миналото. Но извънбрачната му връзка продължи и мисълта за това, че трябва да открие коя е другата жена, постепенно я обсеби изцяло.
Но Ричард беше хитър и умел в прикриването на следите си. Тя не успяваше да го хване. Най-сетне преодоля неудобството и нежеланието си и нае частен детектив. Най-скъпият детектив, когото успя да намери, защото правилно предполагаше, че той ще бъде и най-дискретен. Преди няколко седмици се бяха срещнали, за да обсъдят резултатите от неговото разследване. Алис си мислеше, че е подготвена, но в действителност остана в шок от това, което беше открил.
Жената, с която се срещаше мъжът ѝ… бе онази жена, която живееше в съседната къща до дъщеря ѝ — Синтия Стилуел, Наполовина на неговата възраст. Приятелка на дъщеря му. Запозна се с нея на празненството за добре дошли в къщата на дъщеря им. Пълен позор.
Алис седеше в кафенето „Старбъкс“ с пребледняло лице, докато високоплатеният, дискретен частен детектив с ръчен часовник ролекс ѝ докладваше какво е открил. Беше погледнала снимките и бързо бе извърнала поглед от тях. Детективът ѝ докладваше за местата и датите. Тя му плати в брой. Беше ѝ станало лошо.
След това се прибра у дома и зачака подходящия момент. Чакаше Ричард да ѝ каже, че я напуска. Не знаеше как ще се оправя той с парите и не я интересуваше. Знаеше единствено, че ако ѝ поиска пари, ще му откаже. Беше поръчала на частния детектив да следи банковите ѝ сметки, за да провери дали съпругът ѝ не източва нейното състояние. Реши да задържи детектива на работа, но вече нямаше да се срещат в същото кафене. Тя щеше да намери по-подходящо и уединено място. Беше се почувствала омърсена от цялото преживяване.
А след това бяха взели Кора и отвратителната извънбрачна връзка на Ричард остана на заден план, изместена от ужаса покрай отвличането. Отначало Алис се боеше, че може би собствената ѝ дъщеря е направила нещо лошо на бебето, а после двамата с Нико са скрили тялото, за да не ги разкрият.
Дъщеря ѝ страдаше от онова заболяване и майчинството се беше оказало мъчително трудно за нея. Намираше се под голямо напрежение, а напрежението отключваше пристъпите на болестта. Но после — какво облекчение само — се получи бележката от похитителите. Какво преживяване — като емоционално влакче на ужасите. Първо нагоре — с надеждата, че ще си върнат Кора. После надолу — с провала на срещата за размяната. През цялото време заедно с всичко това изпитваше и скръб, и страх за внучето си, както и тревога за крехкото емоционално състояние на дъщеря си.
А накрая… тази вечер.
Едва тази вечер тя разбра. Остана шокирана, когато чу как Нико си призна, че самият той е взел Кора. И още по-шокирана от това, че Нико обвиняваше нейния съпруг за заложения капан. Но после, докато прегръщаше съсипаната си дъщеря, всичко започна да намира своето ужасяващо обяснение.
