Нико чува как тъстът му отваря вратата. Мисли си, че е най-добре да си признае всичко. А след това, когато Кора се върне жива и здрава, той ще разкаже на полицията за ролята на самия Ричард в цялата история. Вероятно няма да му повярват, но със сигурност ще проверят думите му. Може би ще успеят да открият връзка между Ричард и Дерек Хониг. Макар че Нико почти не се съмнява, че неговият тъст си е покрил следите.
Ричард въвежда Расбак в дневната. Следователят сякаш възприема всичко с един поглед: Мей, която ридае в прегръдките на майка си в единия край на големия диван, и Нико, който седи с пепеляво лице в другия.
Ричард се обръща към него:
— Извинявам се — знам, че не обичате да комуникираме директно с похитителите и да не ви съобщаваме за това, докато не се е случило, но ни беше страх да направим нещо друго.
Расбак го поглежда мрачно:
— Казвате, че те са ви се обадили по телефона?
— Да, вчера. И аз се уговорих с тях да се срещнем по-рано тази вечер, за да им предам допълнителната сума, но те не се появиха.
Нико не откъсва поглед от Ричард. Пита се какво прави, по дяволите. „По телефона?“ Ричард или лъже полицията, или е излъгал него и Мей. Кога ще каже на следователя, че самият Нико е взел Кора от къщата?
Расбак сяда на един стол и изважда бележника си. Внимателно си записва. Ричард не споменава нищо за зет си. Дори не поглежда към него. Дали не прави всичко това заради Мей? Нико не е сигурен. Дали не ѝ демонстрира, че нарочно прикрива мъжа ѝ, макар че всички знаят какво е направил? Каква е играта на Ричард? Може би той не е имал никакво намерение да каже на полицията какво е извършил Нико, а просто е искал да го погледа как се мъчи. Абсолютен кучи син.
Или пък чака Нико да се предаде сам? За да види дали ще има куража да го направи? Дали това не е някакво изпитание, което трябва да издържи, за да си върне Кора?
— Това ли е всичко? — пита най-сетне Расбак, като се изправя и със замах затваря бележника си.
— Мисля, че да — отвръща Ричард.
Играе до съвършенство ролята на разтревожения родител и дядо. Стабилен като гранитна канара. Опитен лъжец.
Ричард изпраща следователя до вратата, а Нико се свлича на дивана, изтощен и объркан. Ако това наистина е било изпитание, той току-що се провали.
Мей отвръща на погледа му само за миг, после отново поглежда настрани от него.
Ричард се връща в дневната.
— Ето, сега вярваш ли ми? — казва той на Нико. — Унищожих бележката, за да те предпазя. И току-що излъгах полицията. Казах на следователя, че похитителите са се свързали с мен по телефона — за да те защитя. Не им казах за мобилния телефон, който ми изпратиха по пощата, за да не те замесвам. Аз не съм лошият в тази история, Нико. Този човек си ти.
— Благодаря ти, татко — прошепва Мей.
Тя се е отдръпнала от прегръдките на майка си и седи с увиснали рамене, вторачена в скута си.
— Няма защо. Макар че не знам по какви причини го правя. Не знам защо си се омъжила за този тип.
Нико трябва да се махне оттук, за да поразсъждава на спокойствие. Не знае какво е намислил Ричард.
— Хайде, Мей, да се прибираме — предлага той.
Мей не го поглежда.
— Мей?
— Струва ми се, че тя няма да ходи никъде — обажда се Ричард.
Сърцето на Нико се къса, когато си представя как се прибира у дома без нея.
Значи в крайна сметка Ричард явно не желае той да отиде в затвора. Може би иска да си спести публичното унижение от факта, че неговият зет е осъден престъпник. Може би през цялото време е настоявал единствено Мей да разбере какъв човек е той, за да ги раздели. И сега изглежда, че е успял.
Нико се обажда за такси по мобилния си телефон. Когато таксито му идва, Мей остава в къщата с родителите си, докато той си тръгва.
Обръща се и я вижда, застанала на алеята и загледана след него, а от двете ѝ страни стоят нейните родители. Нико не успява да разчете изражението ѝ. Но си мисли: „Тя никога повече няма да дойде в нашата къща. Останах съвсем сам.“.
Расбак изпитва съмнения, докато кара към дома си. Много от въпросите му са останали без отговор. Включително най-важният: къде е изчезналото бебе? Струва му се, че изобщо не се е доближил до отговора.
Той се замисля за Нико. Спомня си измъченото му изражение. Имаше изтощен вид. Видимо е отслабнал, откакто започна всичко това. Не че Расбак изпитва някакво особено съчувствие към него. Но не се съмнява, че в Нико има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед. И той иска да разбере какво е то.
Следователят изпитва подозрения към Ричард Уелс от самото начало. Според него — макар че това може би е предразсъдък, който се дължи на доста скромния произход на самия Расбак — никой не може да направи толкова много пари, без да се възползва от някого. Много по-лесно се трупат пари, ако не се интересуваш кого ще смачкаш по пътя си. Хората със скрупули се справят доста по-трудно с живота.
