И чух Сара. Хлипаше: „Не! Спри!“ Бяха в спалнята на вуйчо Реймънд. Бутнах лекичко вратата и на светлината на лампата видях вуйчо Реймънд. Беше гол, коленичил с гръб към мен. Гласът на Сара идваше изпод него.
Спрях, за да си поема дълбоко дъх; образът на голия ми вуйчо, извисяващ се над сестра ми, пареше мозъка ми.
— Чуваш ли ме, мамо? — попитах. — Разбра ли какво казах? — Гласът ми трепереше. Мама продължаваше да гледа втренчено в тавана.
— Сара плачеше, че я боли. „Боли, спри!“ Не знаех какво става. Не знаех нищо за секса, но в гласа на Сара имаше толкова болка и страх, че ми стана ясно, че става нещо лошо. Най-накрая успях да попитам: „Какво става?“. Изненадах се, като чух собствения си глас. Реймънд извъртя глава, погледна ме убийствено и каза: „Разкарай се, боклук“. Попитах го какво прави на Сара. И тогава, мамо, точно в този момент, Сара каза нещо, което ме преследва до ден-днешен. Никога няма да забравя хлипащия й глас. Тя каза: „Джоуи, махни го от мен. Боли!“
Трябваше да спра. Изнасилването на сестра ми беше преследвало и мен, и нея цели три десетилетия. Когато започнах да разказвам на мама, си мислех, че може би ще ми помогне да го опиша на друго човешко същество, дори на такова, което не може да го възприеме. Но докато разказвах, се почувствах пренесен отново в онази малка спалня. Усещах как сърцето ми блъска в гърдите, как ръцете ми са станали студени и лепкави.
— Стоях като идиот няколко секунди, чудех се какво да направя, но Реймънд не ми даде възможност — скочи от леглото и ме стисна за гърлото. След това ми блъсна главата в стената толкова силно, че се замаях. После ме хвана за яката и ме изхвърли през вратата. Плъзнах се по корем по дъските. После тресна вратата. Надигнах се. Помислих си да отида в гаража и да взема бейзболна бухалка или лопата или брадва. Чувах как Сара плаче зад затворената врата, но беше като в онези кошмари, когато ръцете и краката ти не могат да помръднат. И бях страшно уплашен… Най-накрая, след цяла вечност, те излязоха. Сара подсмърчаше и си бършеше носа с ръка. Реймънд ни сграбчи за вратовете, завлече ни в дневната и ни блъсна на дивана. Наведе се и размаха пръст на сантиметър от носа ми. И после брат ти, онзи, който ти толкова много обичаше, изсъска: „Ако кажеш и думичка за това, ще убия сестра ти“. След това се обърна към Сара и каза: „А ако ти кажеш нещо, ще убия брат ти. Разбра ли?“ Никой от нас не каза и дума. Дори помежду си не споменавахме станалото. Когато след година това жалко лайно се удави, това беше най-хубавият ден в живота ми. После се опитах да го изтрия от мислите си, но не успях. Очевидно и Сара не е успяла.
Въздъхнах дълбоко.
— Е, вече знаеш.
Тя не беше помръднала. Лежеше си, дишаше едва-едва, все така вторачена в нищото, само от време на време премигваше.
— Не мога да повярвам, че не си забелязала промените след този ден. Не мога да повярвам, че така и не си направи труда да попиташ какво не е наред. Може би щях да ти разкажа и ти щеше да успееш да помогнеш по някакъв начин на Сара. Но ти беше прекалено заета със самосъжалението си, нали? Е, прекара целия си живот, чувствайки се нещастна, и сега той свърши.
Погледнах за някакъв признак, че е разбрала. Нищо.
— Чу ли и думичка от това, което казах току-що? Чу ли, мамо?
На вратата се почука и в помещението предпазливо влезе една от сестрите.
— Всичко наред ли е? Стори ми се, че чух някой да крещи.
Трябваха ми няколко секунди, преди да разбера какво казва. И изведнъж осъзнах къде съм, сякаш току-що се бях събудил от дълбок сън.
— Всичко е наред — успокоих я. — Излезте, ако обичате.
Тя се обърна и излезе. Станах от стола и погледнах надолу към мама.
— Е, сега се чувствам малко по-добре. Радвам се, че успяхме да си поговорим.
Мамка му, мамка му, мамка му! Ърлин Барлоу усети още по-силно липсата на Гюс. Той щеше да се оправи много по-добре с агента на БРТ. Веднага щом му се измъкна на паркинга, тя седна на бара и се запита какво щеше да направи Гюс на нейно място. Беше обезпокоена. Агентът на Бюрото за разследване в Тенеси не й направи впечатлението на човек, когото може да отбива много дълго. Знаеше, че ще дойде пак, и то вероятно много скоро.
Както му беше казала, едва на двадесет и шест Гюс бе избран за главен шериф на окръг Макнийри. Това беше преди почти тридесет години. На двадесет и две Ърлин беше почти дете и не знаеше най-важното за света. Чичо й в Окръжната комисия й помогна да си намери работа като диспечерка в шерифската служба. С Гюс си допаднаха още от самото начало.
Обаче пропусна да каже на агента, че по онова време Гюс беше женен за друга жена. Та една петък вечер съпругата му, Бети, ги хвана в Гетлинбърг в една мотелска стая. След няколко месеца се разведе с Гюс и той си подаде оставката като главен шериф. Носеха се слухове, че бил чадър на комарджии и пласьори на марихуана, но Ърлин не повярва и думичка.
