Докато още беше шериф, Гюс се бе запознал с едни хора, които му помогнаха да влезе в бизнеса със забавленията за пълнолетни в Хамилтън Каунти, след като се уволни. Той помоли Ърлин да се съберат и тя се съгласи. По това време беше здраво лапнала и любовта й само се засили. Гюс беше едър и силен, красавец и истински мъж. Отнасяше се с нея като с принцеса. Не можеха да имат деца, защото един оплескан аборт я бе оставил безплодна, но имаха прекрасен живот заедно, и то почти цели тридесет години. Държаха четири клуба в различни окръзи: или купуваха някой, който беше на загуба, или пък евтино вдигаха нов и започваха. Гюс ръководеше бизнеса и се оправяше с клиентите. Ърлин се занимаваше с момичетата. Изкарваха клуба на печалба, държаха го известно време и след това го продаваха. Печелеха купища пари. А и помагаха на множество момичета, изпаднали в тежко положение. Бяха планирали да държат „Маусес Тейл“ още пет години, а след това да спрат работа и да се преместят в Южна Каролина. Но миналия септември, една неделя следобед, докато косеше ливадата пред къщата, той се катурна от седалката и докато Ърлин стигне до него, вече беше мъртъв. Коронарна тромбоза. Сърцето й се пръсна на милион парченца. Нейният сладък Гюс. Тъкмо й бе помахал, както караше моторната косачка, а след миг — край! Просто ей така. Мъртъв. Единственото, което я крепеше да продължава, беше увереността, че някой ден двамата отново ще са заедно. Нейният Гюс щеше да я чака в отвъдното.
След като агентът си отиде, тя поседя и помисли, а после се обади на бармана и на всички момичета, работили снощи, и им нареди да дойдат в бара в четири, час преди заведението да отвори. Барманът се казваше Рони. Мици, Елизабет, Джули, Триша, Хедър и Деби бяха танцьорки. Останалите две, Ейприл и Аликзандра, бяха келнерки. Всичките бяха красавици с прекрасни тела. Тя се опитваше да ги научи да се самоуважават и да стоят настрана от лошите мъже и наркотиците. Това си беше сложничко, но Ърлин правеше всичко възможно.
Снощи всъщност беше сервирала Ейнджъл, но Ърлин не искаше тя да идва на срещата. Убитият се бе държал срамно с нея и Ърлин се страхуваше, че ако агентът на БРТ разбере за това, ще вземе да заподозре Ейнджъл. Освен това Ърлин се чувстваше виновна, че изобщо бе накарала Ейнджъл да работи в клуба. Нямаше как да го знае, когато се срещнаха за пръв път, но Ейнджъл не беше от типа момичета, които могат да се оправят на място като „Маусес Тейл“. Просто беше прекалено ранима.
Ърлин знаеше, че много от момичетата смятат за доста странно, че още от самото начало бе взела Ейнджъл под крилото си, но те просто не разбираха. До голяма степен причината беше Гюс. От първия си брак той имаше дъщеря, красива брюнетка, казваше се Алис. След като се събра с Ърлин, бившата му съпруга толкова го намрази, че никога повече не му позволи да види Алис. Но той непрекъснато повтаряше колко искал да я види и всеки месец й пращаше пари. И често казваше: „Един ден тя ще дойде. Ще видиш“.
Седмица след седемнадесетия рожден ден на Алис Гюс наистина получи по пощата снимка на дъщеря си — в рамка. В плика имаше и бележка: „Тате, липсваш ми. Ще се видим догодина, когато стана на осемнадесет“. Гюс закачи снимката до кухненската врата и всеки път, когато излизаше, й пращаше въздушна целувка.
И тогава стана най-страшното. Навръх Нова година, само няколко месеца, след като Гюс получи снимката, Алис и две нейни връстничета загинаха при автомобилна катастрофа. Гюс отиде на погребението, а Ърлин си остана у дома — не беше удобно да присъства и тя. През следващите няколко месеца Гюс беше направо съсипан. Накрая все пак успя да се измъкне от депресията. Но не свали снимката от стената и не престана да й праща въздушни целувки, когато излизаше. А после умря. Ърлин не свали снимката. Дори сама започна да й праща въздушни целувки.
Когато Ейнджъл пристигна с автобуса заедно с Джули Хейс, на Ърлин направо й увисна ченето. Ейнджъл толкова приличаше на Алис, че Ърлин беше готова да се закълне, че са сестри, може би дори близначки. И съвсем ясно чу гласа на Гюс: „Един ден тя ще дойде. Ще видиш“. И разбра, че трябва да я вземе при себе си. Беше все едно да има отново част от Гюс вкъщи, сякаш той лично беше изпратил Ейнджъл, за да я утеши. И грижите за Ейнджъл, това да й помага, наистина я утешаваха; помогнаха й да излекува част от болката заради загубата на Гюс и голяма част от бремето, което влачеше от мига, когато лекарят й каза, че никога няма да стане майка.
И докато седяха сгушени на дивана срещу камината и гледаха някой филм, Ейнджъл полека-лека започна да се отваря и разказа някои от ужасиите, които й се бяха случили. И Ърлин разбра, че е права. Вече знаеше, че Гюс или самият Бог са й изпратили Ейнджъл. Нямаше голямо значение кой от двамата. Ейнджъл беше дъщерята, която така и не бе имала. А нейната задача беше да се погрижи за нея.
