Аз не съм тяло, което има душа, а съм душа, която има някаква видима част, наречена тяло. През всички тези дни присъствието на душата ми беше много по-осезаемо, отколкото си представях. Тя не ми казваше нищо, не ме критикуваше, не ме съжаляваше. Само ме наблюдаваше.
Днес разбрах коя е причината: отдавна престанах да мисля за онова нещо, наречено любов. Тя като че ли ми бяга, сякаш вече не е толкова важна за мен, не се чувства добре дошла. Но ако не мисля за любовта, с мен ще е свършено.
На другия ден, когато се върнах в „Копакабана“, се отнасяха към мен с много повече уважение — доколкото разбрах, много момичета се появяват за една вечер и се отказват. Която продължи, се превръща в нещо като съюзничка, в приятелка, защото е способна да разбере трудностите и причините или по-скоро липсата на причини, накарала ги да изберат този начин на живот.
Всички мечтаят да дойде някой и да открие в тях истинската жена, спътница, любовница, приятелка. Но всички знаят още от първия миг на всяка нова среща, че нищо подобно няма да се случи.
Трябва да пиша за любовта. Трябва много да мисля и да пиша за любовта — иначе душата ми няма да издържи.
Макар и да смяташе, че любовта е нещо много важно, Мария не забравяше дадения й още първата вечер съвет и се опитваше да я изживее само върху страниците на своя дневник. Впрочем отчаяно търсеше начин да стане най-добрата, да спечели много пари за малко време и да намери сериозна причина за това, което вършеше. Ето кое беше най-трудното: да открие истинската причина.
Вършеше това, защото имаше нужда от пари. Не беше точно така — всички винаги се нуждаят от пари, но не всички избират да живеят извън рамките на обществото. Правеше го, защото търсеше нови преживявания. Дали бе така? Градът предлагаше какви ли не нови удоволствия — като например да кара ски, да се разхожда с лодка по езерото, — а тя никога не бе проявявала какъвто и да било интерес към тях. Правеше го, защото нямаше какво повече да губи, животът й представляваше ежедневно, постоянно разочарование.
Не, нито един от тези отговори не бе истинският, по-добре беше да забрави тази тема и чисто и просто да продължи по избрания път. По много неща приличаше на останалите проститутки, както и на другите жени, които бе срещала през живота си: най-голямата й мечта бе да се омъжи и да води сигурно съществуване. Не мечтаеха за това единствено омъжените (почти една трета от момичетата, с които работеше) или наскоро разведените. Ето защо, за да разбере по-добре себе си, тя се опита — много внимателно — да разбере защо другите са избрали тази професия.
Не научи нищо ново и направи списък с отговорите:
а) казваха, че трябва да помагат на мъжете си за издръжката на семейството (А ревността? А ако в бара се появеше някой приятел на мъжа? Но тя не се осмели да навлиза в такива подробности);
б) да купят къща за майките си (извинение, подобно на нейното, което изглеждаше благородно, не беше сред най-често срещаните);
в) да съберат пари, за да си купят билет за връщане (колумбийките, тайландките, перуанките и бразилките много обичаха да изтъкват тази причина, въпреки че вече много пъти бяха събирали сумата и веднага след това я бяха изхарчвали, защото се страхуваха да осъществят мечтата си);
г) за удоволствие (средата не предразполагаше много към това, тази причина звучеше фалшиво);
д) не бяха успели да намерят никаква друга работа (това също не беше основателна причина, тъй като в Швейцария имаше много свободни места за чистачки, бавачки, готвачки).
В крайна сметка Мария не откри нито една основателна причина и престана да се опитва да си обяснява заобикалящия я свят.
