Толкова много? Е, добре, тя също бе спечелила хиляда франка за една нощ, но може би само защото бе имала късмета на начинаещия. Така или иначе, доходите на една проститутка бяха много, много по-високи от това, което би могла да спечели като учителка по френски в родния си град. И всичко това с цената на единственото усилие да постои в един бар известно време, да потанцува, да си разтвори бедрата и толкова. Дори не е необходимо да разговаря.
„Парите могат да бъдат силен аргумент“, продължаваше да размишлява Мария. Но нима са всичко? Дали пък намиращите се тук клиенти и жени наистина се забавляваха? Дали светът не бе по-различен от това, на което я бяха учили в училище? Ако използва презерватив, нищо не рискува, няма вероятност и да бъде разпозната от някой неин съгражданин. Никой не посещава Женева — както бяха казали веднъж по време на курса по френски, — с изключение на хората, които обичат да ходят ио банки. Но повечето от бразилците предпочитат да ходят по магазини, най-вече в Маями или в Париж. Триста франка на ден, пет дни седмично.
Цяло богатство! Какво правеха тези момичета тук, след като за един месец спечелваха достатъчно пари, за да се върнат в родината си и да купят къщи за майките си? Може би работеха отскоро?
А може би — и Мария се изплаши от собствения си въпрос, — може би им харесва?
Отново изпита желание да пие — шампанското й бе помогнало много предишния ден.
— Искате ли нещо за пиене?
Пред нея стоеше мъж на около трийсет години в униформа на някаква авиокомпания.
Светът около нея сякаш се завъртя в забавен кадър и Мария изпита усещането, че излиза от собственото си тяло и се наблюдава отстрани. Като умираше от срам, но в същото време се стараеше да не се изчервява, тя кимна, усмихна се и разбра, че от този миг нататък животът й завинаги ще се промени.
Плодов коктейл, разговор, какво прави тук, студено е, нали? Тази музика ми харесва, аз пък предпочитам АББА, швейцарците са студени, ти от Бразилия ли си? Разкажи ми нещо за родината си! Има карнавал. Бразилките са красиви, знаеш ли? Усмихва се и приема комплимента, може би трябва да си придаде леко срамежлив вид. Танцуват отново, но този път забелязва погледа на Милан, който се почесва по главата и сочи часовника си. Миризма на мъжки парфюм, бързо разбира, че ще трябва да свикне с най-различни миризми. Тази поне е на парфюм. Танцуват прегърнати. Още един плодов коктейл, времето минава. Милан й бе казал четирийсет и пет минути, нали така? Поглежда си часовника, мъжът я пита дали не чака някого, тя отговаря, че след час ще дойдат нейни приятели, той я кани да излязат от бара. Хотел, триста и петдесет франка, душ след секса (мъжът, заинтригуван, отбелязва, че другите момичета не го правят). Тя не е Мария, в тялото й е друга жена, която нищо не чувства, а само изпълнява механично някакъв ритуал. Тя е актриса. Милан й бе обяснил всичко, само не и как да се раздели с клиента. Благодари му, той също не знае какво да каже, а освен това му се спи.
Бори се със себе си, иска да се прибере вкъщи, но трябва да се върне в бара и да остави петдесетте франка, и тогава се появява друг мъж, пак коктейл, въпроси за Бразилия, хотел, отново душ (този път без коментар). Пак се връща в бара, собственикът взема комисионната си, казва й, че може да си тръгва, тъй като тази вечер няма много клиенти. Не взема такси, преминава през цялата улица „Берн“ пеша, разглеждайки другите заведения, витрините с часовници, църквата на ъгъла (затворена е, винаги е затворена. ..). Както обикновено никой не я поглежда.
Върви в студа. Не усеща ниската температура, не плаче, не мисли за парите, които е спечелила, изпаднала е в нещо като транс. Някои хора се раждат, за да се оправят сами в този свят. Това не е нито хубаво, нито лошо, просто такъв е животът. Мария е от тях.
Прави усилие, за да размишлява върху случилото се. Започна днес и вече се смята за професионалистка, струва й се, че е започнала отдавна, че цял живот е вършила това. Странно е, но изпитва гордост, че не избяга. Сега трябва да реши дали да продължи напред. Ако продължи, ще стане най-добрата — което досега никога не й се беше случвало.
Но животът постепенно я учи — и то много бързо, — че само силните оцеляват. А за да си силен, трябва да си най-добрият, нямаш друг избор.
Из дневника на Мария, на другата сутрин:
