— Търсиш работа — каза й собственикът, който миеше чаши зад бара. Дори не се бе постарал да придаде въпросителна интонация на изречението. В бара имаше маси, дансинг в единия ъгъл и няколко канапета покрай стените. — Нищо не мога да направя. За да работиш тук, където спазваме закона, трябва да имаш поне трудова книжка.
Мария му я показа и настроението на мъжа сякаш се подобри.
— Имаш ли опит?
Тя не знаеше какво да отговори: ако каже „да“, той ще попита къде е работила преди това. Ако даде отрицателен отговор, може да я отпрати.
— Пиша книга.
Идеята й хрумна неочаквано, сякаш невидим глас й помагаше в този миг. Забеляза как мъжът се престори, че й вярва, макар да бе разбрал, че лъже.
— Преди да решиш каквото и да било, поговори най-напред с някои от момичетата. Тук има поне шест бразилки, така че ще разбереш какво те очаква.
Мария понечи да каже, че не се нуждае от ничии съвети и че нищо не е решила, но мъжът вече се бе отдалечил, оставяйки я сама, без дори да й предложи чаша вода. Момичетата започнаха да пристигат, собственикът забеляза няколко бразилки и ги помоли да поговорят с новодошлата. Нито една обаче не гореше от желание да го стори, от което Мария заключи, че се боят от конкуренция. Влязоха и момичета с азиатски черти, а също и други, които сякаш бяха пристигнали от романтичните заснежени планини около Женева. Най-сетне, след като чака два часа, устата й пресъхна, изпуши няколко цигари, изпитвайки все по-силното усещане, че е взела погрешно решение, и безброй пъти си повтори наум въпроса „какво търся тук?“, разгневена от пълното безразличие както на съдържателя, така и на момичетата, до Мария се приближи една от бразилките и я попита:
— Защо избра точно този бар?
Мария би могла отново да се позове на историята с книгата или да стори това, което бе направила в случая с кюрдите и с Хуан Миро: да каже истината.
— Заради името. Не знам откъде да започна, а и не знам дали искам да започна.
Момичето като че ли се изненада от прямия и искрен отговор. Отпи една глътка от питието си, което приличаше на уиски, заслуша се в бразилската музика, която звучеше в момента, спомена за носталгията по родината си, каза, че ще има малко клиенти тази вечер, защото били отложили голям международен конгрес, който трябвало да се проведе в околностите на Женева. Накрая, след като видя, че Мария не си тръгва, каза:
— Много е просто, трябва да спазваш три правила. Първо, не се влюбвай в никого, с когото работиш или с когото правиш секс. Второ, не вярвай на обещания и винаги вземай парите предварително. Трето, не се дрогирай.
Момичето направи пауза и продължи:
— И започни веднага. Ако днес се върнеш вкъщи, без да си си намерила клиент, ще премислиш и няма да имаш смелостта да се върнеш.
Мария бе дошла с намерението да чуе някакъв съвет, да получи информация за възможността да поработи временно, но разбра, че се намира пред онова чувство, което кара хората бързо да вземат решения — отчаянието!
— Добре. Ще започна още днес.
Не си призна, че бе започнала вчера. Жената отиде до съдържателя на бара, наричайки го „Милан“, и той се приближи, за да разговаря с Мария.
— С хубаво бельо ли си?
Никой не й бе задавал този въпрос досега. Нито гаджетата й, нито арабинът, нито приятелките й, още по-малко някой непознат. Но такъв бе животът тук: пристъпваше се направо към въпроса.
— Със светлосиви бикини съм. — После добави предизвикателно: — И без сутиен.
Вместо отговор обаче получи мъмрене.
— Утре трябва да си с черни бикини, сутиен и дълги чорапи. Да се събличат колкото се може повече дрехи е част от ритуала.
Без да губи повече време, убеден, че пред него наистина стои начинаеща, Милан й обясни останалата част от ритуала: „Копакабана“ е приятно място, а не бардак. Мъжете влизат в този бар с надеждата да срещнат жена, която е сама, непридружавана от никого. Ако някой се приближи до нейната маса, без да бъде отклонен през това време (защото освен всичко съществуваше и понятието за „изключително право върху клиент за някои момичета“), със сигурност ще я попита: „Искате ли нещо за пиене?“
На което Мария би могла да отговори с „да“ или „не“.
Свободна е да избира компанията си, въпреки че не е за препоръчване да казва „не“ повече от един път на вечер. В случай че отговори положително, ще си поръча плодов коктейл, който (случайно) е най-скъпото питие в бара. Не трябва да пие никакъв алкохол, нито да оставя на клиента да избира вместо нея.
След това е добре да приеме евентуална покана за танц. Повечето от посетителите на бара са постоянни и освен „специалните клиенти“, за които Милан не навлезе в подробности, не представляват никаква опасност. Полицията и Министерството на здравеопазването изискват ежемесечни изследвания на кръвта, за да се откриват носителките на болести, предавани по полов път. Използването на презерватив е задължително, въпреки че няма как да се контролира дали това правило се спазва, или не. Никога не трябва да предизвиква скандали — Милан беше женен, баща на семейство, и се грижеше за репутацията си и за доброто име на своя бар.
