Откритие? Скорошно? Та нали същата тази седмица някой бе докосвал нейния така, сякаш ръцете му винаги са познавали терена, който изследваха — въпреки пълната тъмнина.
— Съществуването му било официално признато през 1559 година, след като един лекар, Реалдо Коломбо, публикувал книга, наречена „De re anatomica“. В течение на хиляда и петстотин години след началото на християнската епоха никой не е споменавал официално за него. Коломбо го описва в своята книга като „нещо красиво и полезно“, как ви се струва?
Двете се разсмяха.
— Две години по-късно, през 1561 годита, друг лекар — Габриеле Фалопио, заявил, че „откритието“ е негово. Представете си само! Двама мъже, италианци, които, разбира се, са вещи в тази област, спорят кой официално е въвел клитора в историята на човечеството!
Разговорът беше интересен, но Мария не искаше да мисли за това, защото отново чувстваше как се навлажнява от стичащата се течност — само при спомена за докосването, за превръзките, за ръцете, които галеха тялото й. Не, не беше мъртва за секса, този мъж я бе спасил по някакъв начин. Колко хубаво бе, че е жива!
Библиотекарката продължаваше разпалено.
— Но дори след като бил „открит“, той продължил да бъде незачитан — каза тя, сякаш бе специалистка по клиторология или както се нарича тази наука. — Осакатяванията, за които четем в днешно време по вестниците, извършвани от някои африкански племена, които продължават да отнемат на жената правото на удоволствие, не са нещо ново. Дори и в Европа през деветнайсети век все още са се правели операции за отстраняване на клитора, тъй като се е смятало, че тази малка и незначителна част от женската анатомия е била главната причина за истериите, епилепсиите, склонността на жените към изневяра и невъзможността им да имат деца.
Мария протегна ръка, за да се сбогува, но библиотекарката не проявяваше никакви признаци на умора.
— Има и нещо още по-лошо. Нашият скъп Фройд, откривателят на психоанализата, смятал, че при нормалните жени оргазмът се придвижва от клитора до вагината. Най-верните му последователи доразвили тази теза и твърдели, че концентрирането на сексуалното удоволствие в клитора е белег за инфантилност или за бисексуалност, което е още по-лошо. А както на всички ни е известно, много е трудно да получиш оргазъм единствено чрез проникването. Хубаво е да бъдеш обладана от мъж, но удоволствието се крие в онази малка пъпчица, открита от един италианец!
Макар да слушаше разсеяно, Мария призна, че Фройд е диагностицирал и собствения й проблем: тя все още бе инфантилна, оргазмът й не се бе придвижил до вагината. Или Фройд грешеше?
— А какво мислите за Г-точката?
— Вие знаете ли къде се намира?
Жената се изчерви, закашля се, но събра смелост и отговори:
— Веднага след входа, на първия етаж, прозорецът в дъното.
Гениално! Бе описала вагината като здание! Може би е прочела това обяснение в някоя книга за девойки: след като някой почука на вратата и влезе, ще открие цяла една вселена вътре в телата им. Всеки път, когато мастурбираше, тя предпочиташе въпросната Г-точка пред клитора, тъй като той предизвикваше у нея тъга, удоволствие, примесено с мъчително чувство, и това я тревожеше.
Винаги отиваше на първия етаж, при прозореца в дъното!
Виждайки, че жената няма намерение да престане да говори — може би беше открила в нея слушателка, с която да сподели за собствената си изгубена сексуалност, — махна с ръка, излезе и насочи мисълта си към нещо друго, защото сега не беше време да мисли за раздялата, клитора, възвърнатата девственост или Г-точката. Съсредоточи се върху шумовете — камбаните, които биеха, кучетата, които джавкаха, трамваите, които скърцаха по релсите, стъпките, дишането, рекламните табели, които предлагаха всичко.
Нямаше вече желание да ходи в „Копакабана“. Въпреки това се чувстваше длъжна да продължи да работи до края, макар и да не знаеше истинската причина — все пак бе спечелила достатъчно пари. Следобеда би могла да купи някои неща, да поговори с един управител на банка, който беше неин клиент, но й бе обещал да й помогне във връзка със спестяванията й, да пие кафе, да изпрати по пощата някои дрехи, които не се побираха в багажа й. Странно, но беше малко тъжна, без да знае защо; може би защото оставаха цели две седмици и тя трябваше да убие времето дотогава, да погледне на града с други очи, да се зарадва, че е изживяла всичко това. Стигна до едно кръстовище, което бе пресичала стотици пъти; оттук се виждаше езерото, водният стълб и — в средата на градината, която се простираше от другата страна на каменната улица — красивият часовник от цветя, един от символите на града, който не и позволяваше да лъже, защото…
Внезапно времето спря, светът застина.
Каква б еше тази история за възвърнатата девственост, за която си мислеше, откакто се бе събудила?
