— Страх ме беше да се радвам, опасявах се, че всеки момент ще размислиш. Затова се оглеждах за подходяща заместителка, но истината е… — Максън впи нетрепващ поглед в очите ми — … че няма друга. Може би не търся достатъчно усърдно, може би наистина не са жени за мен — няма значение. Знам единствено, че искам теб. А това ме ужасява. Тръпна от страх, че ще върнеш думите си назад, че ще ме помолиш да те пусна.
Останала бях без дъх. Внезапно цялото време на отчуждение придоби различен смисъл. Разбирах опасенията му — че беше твърде хубаво, за да е истина, твърде хубаво, за да повярва. И аз се чувствах по същия начин с него.
— Максън, това няма да се случи — прошепнах близо до врата му. — По-скоро ще се увериш, че не съм достатъчно добра за теб.
Устните му загъделичкаха ухото ми.
— Скъпа, ти си съвършена.
Опряла длан в гърба му, го притиснах към себе си; той стори същото, докато телата ни не се прилепиха още по-плътно. С частица от съзнанието си проумявах, че се намирахме в пренаселена зала, че майка ми вероятно ни гледаше от някъде и u причерняваше от близостта ни — но това нямаше значение. В онзи момент имах усещането, че сме сами в целия свят.
Отдръпнах лице, за да погледна Максън, но се наложи първо да подсуша очите си. Ронех сълзи на щастие.
Максън ми изясни всичко.
— Не искам да бързаме. Утрешната елиминация ще укроти народа и баща ми, но в никакъв случай не искам да те пришпорвам. Искам да разгледаш апартамента на принцесата. Намира се до моя — добави тихо. Самата идея да сме толкова близо един до друг през цялото време превърна костите ми в памук. — Май е време да помислиш как желаеш да го обзаведем. Държа да се чувстваш напълно удобно. Ще се наложи да си избереш и още няколко прислужнички и да решиш дали предпочиташ семейството ти да живее в двореца, или просто някъде наоколо. Ще ти помогна с всичко.
Ами Аспен?… нашепна ми сърцето с тъничък гласец. Но бях толкова погълната от думите на Максън, че едва го долових.
— Искам, когато сметна за уместно да прекратя Избора и да ти предложа брак, да приемеш с пълна лекота. Обещавам да сторя всичко по силите си да те подготвя за този момент. Нуждаеш ли се от нещо, пожелаеш ли нещо, просто кажи, а аз ще изпълня всяко твое желание.
Онемях. Разбираше ме така добре, знаеше колко ме притеснява тази стъпка, колко ме плаши короната. Щеше да ми предостави цялото време, с което разполагаше, а междувременно — да ме отрупва с грижи. За пореден път ме споходи чувство за нереалност.
— Не е справедливо, Максън — промълвих. — Какво, за бога, бих могла да ти дам аз?
Той се усмихна.
— От теб искам единствено обещание, че ще останеш с мен, че ще си моя. Понякога не мога да повярвам, че си истинска. Закълни се да останеш.
— Разбира се. Кълна се.
След тези думи отпуснах глава върху рамото му и продължихме да следваме бавния ритъм на песен след песен. В един момент срещнах погледа на Мей и сестричката ми изглеждаше така, сякаш щеше да се пръсне от радост, като ни гледаше заедно. Мама и татко също ни наблюдаваха, а татко клатеше глава, сякаш ми казваше безмълвно: А ти си мислеше, че ще те прати вкъщи…
В този момент ми хрумна една мисъл.
— Максън? — подхванах с лице към неговото.
— Да, скъпа?
Обръщението донесе усмивка по устните ми.
— За какво си говорихте с татко?
Максън се позасмя.
— Запознах го с намеренията ми. И трябва да знаеш, че одобрява от все сърце, стига да си щастлива. Това беше единственото му условие. Уверих го, че ще дам всичко от себе си и че изглежда така, сякаш вече си намерила щастие тук.
— Така е.
Усетих как гърдите му се повдигат.
— В такъв случай и двамата получаваме желаното.
Ръката му се плъзна леко и се настани на кръста ми, приканвайки ме да остана близо до него. Този допир ми разкри безброй неща. Показа ми, че не си въобразявах, че това наистина се случваше, че най-накрая можех да повярвам. Показа ми, че имах готовност да се откажа от приятелствата, които си бях създала в двореца — Марли поне нямаше да ми се сърди изобщо. Също така ми показа, че предстоеше да угася огъня, който Аспен бе разпалил в сърцето ми някога. Нямаше да стане отведнъж и рано или късно щях да разкрия тайната ни пред Максън — но всичко с времето си.
Защото точно в онзи момент принадлежах на Максън. Знаех го с пълна, неусещана дотогава увереност.
За пръв път фантазиите ми се избистряха. Виждах олтара, чакащите гости и Максън в края на пътеката. С това видение дойде и чувството за реалност.
Късно през нощта Максън ни завлече към терасата от предната страна на двореца, откъдето имахме най-добър изглед към зарята. Селест вече залиташе нагоре по мраморното стълбище, а Натали се беше сдобила с шапката на някой несретен страж. Прислугата разнасяше шампанско, а Максън честваше предстоящия ни годеж със своя собствена бутилка.
Когато фойерверките озариха небето, той я развя във въздуха.
— Да вдигнем тост! — извика.
Всички вдигнахме чаши и зачакахме нетърпеливо. Направи ми впечатление, че чашата на Елиз беше оцапана с тъмното u червило, а за моя изненада дори Марли държеше питие, но отпиваше скромно, вместо да го изгълта наведнъж.
